ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Премиерът Росен Желязков подписва българското участие в Съвета за мира, организиран от президента на САЩ Доналд Тръмп. Българският министър-председател е част от церемонията, която тече в момента на икономическия форум в Давос.
В сряда преди отпътуването на Желязков за Давос правителството е взело решение България да се присъедини към страните-учредителки на Съвета за мир на Доналд Тръмп. Като страната ни няма нужда да плаща вноска от 1 млрд. долара. Първоначално Тръмп поиска тези вноски от държавите, които искат да участват, но впоследствие стана ясно, че това не е изискване.
Официалната покана до България бе изпратена в понеделник до президента Румен Радев два часа преди той да обяви, че подава оставка от поста си. В сряда пък от президентството съобщиха, че Радев е отказал на Тръмп българското участие докато не се проведат избори за редовен президент и редовен кабинет.
Лидерът на ДПС и на ПГ на ДПС-Ново начало Делян Пеевски категорично настоя с позиция до медиите България да бъде част от Съвета за мир.
За България е много важно да бъде част от тази инициатива, с която президентът Доналд Тръмп има за цел да насърчи международното сътрудничество за постигане на мирно решение на военните конфликти в Газа и други региони, подчерта Делян Пеевски.
Съветът за мир ще работи с много организации, включително и с Организацията на обединените нации. Това заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп в началото на церемонията по подписване на Хартата на оглавения от САЩ Съвет за мир за следвоенното управление на Газа.
Американският президент е неин домакин. По-рано той заяви пред репортери, че Съветът "може би" ще замести Организацията на обединените нации.
Единствените представители на ЕС в Давос са българският премиер Росен Желязков и унгарският Виктор Орбан.
По време на подписването на Хартата министър-председателят ни и президентът на САЩ си размениха две дълги ръкостискания. Тръмп дори приятелски потупа нашия премиер и говориха за кратко.
Сред членовете на Съвета за мир на президента Тръмп са лидери и представители на Монголия, Узбекистан, ОАЕ, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Парагвай, Пакистан, Косово, Казахстан, Йордания, Индонезия, Унгария, България, Азербайджан, Армения, Аржентина, Мароко и Бахрейн.
„Всички те са мои приятели", каза Тръмп за лидерите на сцената, които са се съгласили да се присъединят към Съвета.
Той очаква и други държави да се присъединят към Съвета за мир. "Хартата вече е в сила и Съветът за мир е официална международна организация", заяви прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит.
По време на изявлението си президентът Тръмп посочи, че САЩ скоро ще проведат разговори с иранското правителство.
„Иран иска да преговаря и ние ще преговаряме", заяви Тръмп, като си приписа заслугите за миналогодишните удари по иранските ядрени съоръжения.
Американският президент Доналд Тръмп обяви състава на ''Съвета за мир'', който ще е част от предходното управление на Ивицата Газа, предава Sky News.
Сред членовете на Съвета за мир на президента Тръмп са лидери и представители на Монголия, Узбекистан, ОАЕ, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Парагвай, Пакистан, Косово, Казахстан, Йордания, Индонезия, Унгария, България, Азербайджан, Армения, Аржентина, Мароко и Бахрейн.
Страните, представени на сцената в Давос, бяха предимно от Близкия изток и Южна Америка, като сред присъстващите лидери бяха представители на Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Аржентина и Парагвай.
"Съветът за мир“ първоначално е замислен като тесен формат за наблюдение на прекратяването на огъня и следвоенното управление на Газа. Впоследствие обаче Тръмп разшири мандата му, заявявайки, че органът ще се занимава и с други международни конфликти. Самият президент многократно е заявявал, че новата структура е способна да съперничи на Организацията на обединените нации, която той редовно критикува за нейната неефективност.
Според служители на Белия дом поканите за участие са отправени до приблизително 60 държави и приблизително 35 от тях вече са се съгласили. Тръмп ще председателства съвета и ще представлява Съединените щати. Американските и международните медии съобщават, че според проекта за устав се очаква президентът на САЩ да служи като председател доживот, включително след края на президентския си мандат.
Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Турция, Египет, Йордания, Индонезия, Пакистан и Катар обявиха желанието си да се присъединят към съвета. Други страни, които потвърдиха участието си, включват Аржентина, Армения, Азербайджан, Бахрейн, Беларус, Унгария, Казахстан, Кувейт, Косово, Узбекистан, Виетнам и Мароко. Израелският премиер Бенямин Нетаняху се съгласи да се присъедини към съвета, но не присъства на форума в Давос; Израел е представен на конференцията от президента Исак Херцог.
В същото време няколко водещи европейски държави отказаха да участват в инициативата на този етап. Франция, Обединеното кралство и Германия обявиха, че няма да се присъединят към съвета, докато Норвегия и Швеция заеха подобна позиция. Италия все още продължава консултациите. Канада, Украйна и Китай не са обявили официално решенията си.
Поканата на руския президент Владимир Путин предизвика особени противоречия. Тръмп обяви, че Путин се е съгласил да се присъедини към "Съвета за мир“, но Москва съобщи, че руското външно министерство продължава да проучва предложението и да се консултира с партньори. Тръмп твърди, че Русия е готова да плати такса от 1 милиард долара за постоянно членство, използвайки замразени активи, въпреки че руската страна не е потвърдила това.
В Европа поканата на Путин предизвика остри критики. Британският министър на вътрешните работи Ивет Купър заяви, че Лондон няма да подпише устава на съвета поради опасения относно участието на Русия в структура, предназначена да разглежда мирни въпроси. Украинският президент Володимир Зеленски също публично постави под въпрос възможността да седне на една маса с Путин и представители на Беларус.
Ватиканът потвърди също, че папата е получил покана да се присъедини към съвета, но окончателно решение все още не е взето. Държавният секретар на Светия престол отбеляза, че въпросът изисква допълнително време и обсъждане.
