Жената боксьор №1 на България остави пицария

Стойка Петрова не се бие извън залата, от клуб Добрич й се сърдят

Стойка Петрова бе обявена за Жена боксьор №1 на България за 2012 година в класацията на БФБокс. 26-годишната състезателка влезе в историята като първата българка, участвала на олимпийски игри в бокса. Тя стигна до пето място в Лондон в категория до 51 кг след загуба на четвъртфинал от европейската шампионка и носителка на купа „Странджа“ Никол Адамс (Великобритания). Петрова е пета и от световното първенство по бокс в Китай 2012. След игрите състезателката премина от боксов клуб Добрич в Русе, където работи личният й треньор Павел Сяров. Стойка Петрова разкри в интервю за ПИК как живее и тренира след олмпийските игри. - Какво е отношението към женския бокс в България? - Мисля, че хората са скептично настроени и ще е необходимо повече време и усилия от наша страна, за да го възприемат така, както възприемат и мъжкия бокс. Ето че мина първата олимпиада, на която участваха жени. Категориите бяха три, но ще се увеличават в бъдеще. В цял свят се развива женският бокс. Надявам се и в България по-бързичко да се развие. - Доволна ли сте от 2012 година? - Доволна съм от представянето ми през годината – пето място на световно първенство и пето място при дебюта на женския бокс на олимпиада. Фактът, че съм участвала на олимпийски игри, е крачка напред. Не ми достигна малко късмет да стигна до медалите в Лондон. Англичанката, от която паднах, стана олимпийска шампионка. Това е човекът, който ме спира навсякъде в последните шест месеца. - Имате ли контузии? - В момента лекувам с физиотерапия травма в лакетната става. Преди олимпиадата бях на обезболяващи инжекции. По време на първата среща в Лондон контузих и другия лакет. Сега единият е напълно добре, а другият – с отшумяла болка. Надявам се до месец да е напълно здрав. - С какво се издържате? - Вече се издържам изцяло и единствено от бокс. Стипендия получавам от министерството на спорта, благодарение на медала от европейското първенство през 2011 и заплата от моя боксов клуб в Русе. Преди това ми се налагаше да работя, за да се издържам. Работех в пицария в София – правех всичко – месене, печене, продаване. - Как планирате да продължи животът ви? - Нещата вървят от добре към по-добре. Надявам се да имам условията, които и сега са ми създадени от федерация, от клуб. От септември съм състезател на боксов клуб Русе. Защото там е личният ми треньор Павел Сяров, който е треньор и на женския национален отбор. В процес сме на сработване, лагерите на националния не са достатъчни да се опознаем. - Къде живеете? - На квартира съм в Русе, но иначе съм от Добрич. Преди бях състезател на боксов клуб Добрич. Предполагам, че все още са обидени, че напуснах. Надявам се, като мине малко време и нещата поотшумят да седнем като зрели хора, да си обясним нещата и да се разберем. Понеже това е клубът, който ме изгради като състезател и ме доведе до сегашното ниво. Но смятам, че в Русе реализацията ми ще бъде по-добра. - Не мислите ли за семейство и деца? - Мисля, но преди това мисля за следващата олимпиада. А двете неща са несъвместими или са много трудни за съвместяване. За всичко си има време. - Налагало ли се е да използвате бокса извън залата? - Боксът няма нищо общо с нормалния живот. Извън залата съм си напълно нормален човек. Ако мога да избегна някакъв проблем, бих го направила. - А как реагират, когато реагират, че сте боксьор? - Странно. Обикновено реакцията е: „УАУ! Няма да говорим повече с теб!“ Кой ви е спаринг на тренировки? Спарингите ми в Русе са различни – като започнем от момчета младша, старша възраст, младежи и стигнем до жени. Има разнообразие, което е важен фактор за успех. Женският отбор на Русе обикновено е първи в отборните първенства и има доста качествени състезателки. От девойките Марина Буюклиева участва на европейско тази година. - На кои хора сте задължена? - Благодарна съм на личния ми треньор Павел Сяров, на изпълнителния директор на клуб Русе, Илия Сяров, на хората от Добрич, които още ми се сърдят, и на Българска федерация по бокс. Защото без всички тях нямаше да съм жена боксьор №1 на годината.