Живея в чужбина, там е по-сигурно

Знам кой ме поръча, но няма да ви кажа

Кирил Киролов-Киро Японеца е роден на 10 декември 1963 г. Твърди се, че в началото на 90-те години на миналия век той започва да работи за Иво Карамански. Според публикации в медиите Киро Японеца и хората му са разследвани за няколко убийства и изнасилвания, за кражби и нанасяне на телесни повреди, за трафик на наркотици и крадени леки коли, за измами с недвижими имоти, но нито един от случаите не е приключил дори с образуване на следствено дело срещу "циганския барон".  Превръщането му в ромски авторитет е доста мистериозно. Свързано е с пребиваването му в САЩ още преди 10 ноември. Малко хора са наясно с какво се е занимавал там. Твърди се, че Киров, който в началото бил отседнал при свои познати, е успял да се замогне дотолкова, че закупил луксозен имот в околностите на Лос Анджелис, който впоследствие препродал. През 1984 г. е регистриран за криминални прояви. Връщат го против волята му в България. Наложена му е забрана да влиза в Америка в срок от 90 години. На 10 април 2005 г. Киро Японеца оцелява след опит за убийство. Той е прострелян от неизвестен и досега снайперист на кръстовището на софийския бул. "Васил Левски" и ул. "Шести септември", срещу бирария "Ботуша". Нападателят стрелял един път с флоберова пушка от тъмен бус и се изнесъл с мръсна газ. От тогава както самия той заяви в интервю за в. "Уикенд" куршумът все още плава в мозъка му и не е изваден, за да не се влоши състоянието му. В момента Японеца е подсъдим за хулиганство. Той бе обвинен, след като на 22 ноември 2011 г. адвокат Николай Велков подаде жалба, в която описва как е бил пребит от него в столичния ресторант "Глория мар". Разговаряме с Кирил Кирилов преди едно от заседанията по делото срещу него в Софийския районен съд. Японеца пристига със синовете си Януш и Спартак, които обаче предпочитат да го изчакат в черния "Мерцедес".  Нищо от външния му вид не затвърждава медийния му имидж на подземен бос. Побелелият мъж на средна възраст е с диоптрични очила с рогови рамки. Изглежда умислен. Извървява бързо пътя от колата до сградата на съда и от време на време внимателно се оглежда. Първоначално е резервиран към поканата за интервю. "Аз ви познавам г-н Крачунов, знам много добре какво пишете за мен и синовете ми. Спите ли спокойно? Само ще ви помоля да не ме снимате, все пак знаете какво съм преживял. Нормално е да имам опасения. Както виждате ходя напълно нормално и без охрана", е първата му реплика. След това се съгласява да отговори на въпросите на ПИК.  Интервю на Ивайло Крачунов   - Наркобос ли сте г-н Кирилов? - Не съм в групи за наркотици и убийства. Никога в живота си не съм бил арестуван за подобни неща. Никога не ми е било повдигано и такова обвинение. Моите адвокати могат да го потвърдят. Това, което ви казвам лесно може да се провери. Знаете ли, аз отбягвам срещи с журналисти, защото за мен се пишат невероятни глупости, които не отговарят на истината. - Оцеляхте след опит за убийство. Знаете ли кой ви поръча? - Знам кой ме поръча, но едва ли очаквате да го кажа точно на вас (леко се усмихва и изпитателно поглежда през очилата-бел.авт.). Толкова много убийства станаха в България. Как е възможно това. Каква държава е това? В каква държава живеем изобщо, за каква сигурност говорим! Та ако в Америка някой си позволи да застреля едно куче, нали знаете какво ще му се случи? Ще го осъдят на поне 10 години затвор. А тук явно, човешкият живот няма стойност, явно нищо не струва. И до момента не са разкрили нито атентаторите срещу мен, нито тези, които стреляха по Манол Велев. И тук ролята на журналистите е не да питат близките на пострадалите от стрелбите как се чувстват, а да пишат за тези, които са ги поръчали. Но аз не искам да ви давам съвети как да си вършите работата, не искам и да съдя журналистите. Вие си пишете каквото си искате. - Как се чувствате близо 8 години след покушението срещу вас? - Дали съм добре, след това, което преживях? Вие как се чувствате - нормално. И аз също се чувствам нормално. - Смятате ли, че полицията ще успее да залови хората, които искаха да ви елиминират? - Да не би да са разкрили този, който ме поръча, и тези които стреляха по мен (прави продължителна пауза-бел.авт.). Иначе полицията добре си върши работата. Сигурен съм, че в полицията имат много информация, относно това, което ми се случи на мен. Дано един ден да разкрият това, което ме сполетя. Знаете ли, обаче кой е най-големият проблем? - Кой според вас? - 500 убийства в България продължават да са неразкрити. Смятате ли, че това е държава, която е сигурна? Затова сега предпочитам да живея през повечето време в чужбина. Връщам се в България само когато се налага или когато трябва да свърша някаква работа. Там ходя спокойно, никой не ме познава. В чужбина обичам да се возя в трамвая, да вървя пеша, да ям по един геврек сутрин. Не ми трябва охрана. Чувствам се свободен. Знаете ли, според мен най-важното нещо в живота е свободата! Искам да съм един нормален човек, който да се разхожда спокойно, и без притеснение. - В коя държава живеете? - Не ме карайте да ви кажа в коя държава живея в момента. Нали не очаквате от мен да ви кажа и точния си адрес (усмихва се широко). - Защо не искате да ви снимам? - Не искам да бъда сниман когато съм извън офиса от съображения за сигурност.Както виждате ходя без охрана. Не искам да ми се случи още веднъж, това през което минах. Много хора, които са преживяли това, което съм преживял аз, не биха ви допуснали да се приближите и на половин метър от тях, но аз не съм сред тях. Както виждате разговаряме съвсем нормално. Аз обаче не обичам интервютата и гледам да ги избягвам. Защо ли? Ами защото в миналото, когато съм казвал по нещо и след това като го прочета, то е било преиначавано. В тази връзка после се чудя дали действително аз съм казал тези неща или не. За мен се пишат какви ли не глупости и неверни неща, но аз не смятам да съдя журналистите. Опазил ме Господ. - Страхувате ли се, че тези които не успяха да ви убият, ще опитат да довършат започнатото? - Аз съм нормален човек и е естествено да изпитвам страх. Това е естествено чувство. - Имате имидж на подземен бос. С какво се занимавате в момента? - Всеки може да види с какво се занимавам, ако провери фирмения регистър. Там всичко е описано. - Какво мислите за смъртта? - Човек умира изведнъж. Много се чудя, когато прочета на някой некролог, че еди кой си е починал след продължително и тежко боледуване. Такова нещо няма - човек умира наведнъж. Ако човек дълбоко в себе си иска да живее, той ще живее, ако иска да умре, то това непременно ще го сполети. Всички един ден ще заспим завинаги. Всичко зависи от Бог! - Защо след покушението, започнахте да проповядвате в Евангелска църква? Аз съм силно набожен човек. Имам голяма вяра в Господ. Чета Библията. Обичам религията. [caption id="attachment_46661" align="alignleft" width="620"] След атентата срещу него, Киро Японеца дълго време не можеше да се придвижва самостоятелно.[/caption]      

Синът на Кирил Кирилов - Януш е началник в една от фирмите му.