ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ: Радев интригантства за местните избори - издига "независими" кандидат-кметове чрез инициативни комитети
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С инициативни комитети президентът Румен Радев смята да отвоюва позиции в местната власт, пише “Труд news”, като се позовава на стратегическия щаб на държавния глава. Идеята е тези комитети да издигнат “независими” кандидати за кметове, които имат шанс да спечелят вота през есента.
В последствие тези фигури ще се превърнат в център на новата президентска партия, на която стратезите от “Дондуков” 2 вече бабували. За постигането на тази цел било необходимо да има следващи предсрочни избори до края на юли, а изчисленията показвали, че така по време на местния вот отново Радев ще управлява държавата чрез служебен кабинет. Имало и още една причина президентът да бърза, коментираха политици. Според тях, все по-вероятно е да се стигне до процедура по импийчмънт на Румен Радев, за която заговори по време на предизборната кампания съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов. По-бързо стигане до предсрочен вот би попречило на стартиране на процедурата в Народното събрание и работата на бъдещата временна комисия, която да се занимава с конкретните нарушения на служебното правителство.
Политолози бяха категорични, че след края на извънредните избори за парламент сценарият за следващите и по-следващите се пише в президентството. Според тях неслучайно държавният глава е обявил, че този път ще бърза със свикването на 49-ото Народно събрание и няма да бави мандатите.
Вчера от Пловдив Радев ясно каза, че няма да даде много време на политическите формации. “Моята администрация е в постоянна връзка с Централната избирателна комисия и в момента, в който изтече законово установената процедура и ЦИК обяви поименния състав на Народното събрание, аз веднага ще издам указ за свикване на Народното събрание в първия възможен момент”, увери президентът. “Нека не чакат да се завъртят мандатите и тогава да мислят как да съставят правителство. Още от днес този процес трябва да върви и аз вярвам, че партиите вече са в диалог, така че да търсят устойчива формула за съставяне на редовно управление”, обърна се Радев към политиците.
Представители на партиите, които влизат в следващия парламент, коментираха, че Радев нарочно ще бърза, за да няма време за договорки между формациите и да се стигне до нови предсрочни избори в края на юли.
Сметки показват, че ако има предсрочен вот по това време, през есента ще се окажем все още без редовно правителство и със служебен кабинет, по време на който се провеждат и изборите за местна власт.
Според представители на ДБ, за да се задвижи процедура по импийчмънт, най-напред трябва да се създаде временна парламентарна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около променената позиция на Народното събрание за изпращане на оръжия и боеприпаси за Украйна. От ДБ вече обвиниха Радев, че нарушава решението на парламента. Освен това конституционалисти коментираха, че има основания да се търсят причини за импийчмънт и във водената вътрешна политика на държавния глава, чрез която той нарушава конституцията.
В момента в интернет има две подписки за импийчмънт на държавния глава.
По Конституция, импийчмънт се иска по предложение на най-малко на 60 народни представители. А за да бъде изпратен в Конституционния съд са необходими гласовете на 160 депутати.
Юристи с многогодишен опит обърнаха внимание и на текстове от тълкувателното решение на Конституционния съд от 2020 година, когато имаше искане на главния прокурор за даване на задължително тълкуване на “нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България” (виж карето, б. р.) След като 160 депутати сезират установят, че има данни за процедура по прекратяване на правомощията и сезират Конституционния съд, той трябва да се произнесе в едномесечен срок. Ако правомощията на Радев бъдат прекратени, то мандата му ще продължи вицепрезидентът Илияна Йотова.
Из Конституция на Република България
Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт (60) от народните представители
Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
Из Тълкувателно решение №12 от 2020 г. на Конституционния съд относно “нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България”
Крайна мярка, прилагана по изключение на настъпваща дестабилизация на държавността
Обстоятелството, че в систематично следващите ал.2 и ал.3 на същия чл.103 от Конституцията е уредена специалната процедура за прекратяване мандата на президента не оставя място за съмнение, че това са основанията, на които, ако Народното събрание само́ прецени, може да я постави в ход.
Традиционно такива процедури се предвиждат в конституциите на съвременните демократични държави и те в различна степен разкриват сходство с американизирания модел на института “импийчмънт”, който създателите на американската конституция взаимстват от английското право, но поставят в съответствие с изискванията на една радикално различна политическа система.
Съдът намира, че макар и в конституционната уредба на процедурата на “импийчмънт” да се използват понятия, присъщи на наказателноправната материя - “държавна измяна”, “нарушение на Конституцията”, “обвинението се повдига”, “обвинението се поддържа”, както и с оглед на фазите, в които е организирано протичането на процедурата, предварителната установеност на същите и на нейните основания и др., тя има естеството на политически инструмент за търсене на политическа отговорност на президента предвид това, че само парламентът може да повдигне и поддържа обвинение срещу президента, и единствено политическия ефект, който може да произведе - прекратяване мандата на държавния глава.
Тази процедура е замислена като необходима противотежест по отношение на президента, за който не е изключено да извърши посегателство против авторитетната функция на институцията, на която той самият е титуляр. Процедурата е средство, което позволява изход от подобна кризисна за конституционната система ситуация, и за нацията, примери за което в исторически план има достатъчно и такива не отсъстват в съвременния свят. Всички те потвърждават, че президентът в една република остава относително неконтролиран чрез диалога с трите клона на държавна власт и е възможно да има поведение пагубно за демократичните ценности и за обществено необходимото.
Става дума за крайна мярка, прилагана по изключение срещу президента при заплаха от или в ситуация на, настъпваща дестабилизация на държавността като резултат от негово поведение. Тази процедура е конструирана така, че да изпълни предназначението си да прекъсне връзката на титуляра с неговата конституционна функция, черпеща легитимността си от вота на избирателите.
