ЗАДАВА СЕ ОГРОМНА ОПАСНОСТ! Пресъхването на Дунав ще блокира АЕЦ "Козлодуй" - има ли опасност да останем на режим на тока
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Критично ниското ниво на Дунав създава все по-сериозни затруднения за работата на АЕЦ "Козлодуй", а централата няма експлоатационен опит при подобни условия. Това заяви енергийният експерт проф. Георги Касчиев в ефира на БТВ, според когото при продължаващ спад на реката съществува риск помпите на бреговата станция да започнат да отказват, което би наложило спиране и разхлаждане на реакторите.
Критично ниското ниво на река Дунав за първи път в 52-годишната история на АЕЦ "Козлодуй" доведе до превантивно намаляване на мощността на 5-и блок. От 21 август мощността на блока е ограничена с около 120 мегавата. Мярката е предприета заради продължаващия спад на нивото на реката.
Според енергийния експерт проф. Георги Касчиев ситуацията изисква подготовка и за по-негативни сценарии. По думите му ниското ниво на Дунав поставя под по-сериозно натоварване бреговата помпена станция на централата.
"Помпите на бреговата станция, за да работят, трябва да имат определен воден стълб над оста на работните колела, което трябва да е минимум 3 метра", обясни Касчиев.
По думите му в момента водният стълб е с около 31–32 сантиметра под това ниво.
"Помпите се поставят в един по-труден режим. И доколкото те са достатъчно стари – те са монтирани там в 70-те и края на 70-те години, все пак могат да се очакват и някои проблеми с тях", каза експертът.
Водата за централата се взема от Дунав чрез два канала, разположени на около 300 метра от реката. Оттам водата постъпва в така наречения студен канал – огромен изкуствен воден резервоар с дължина около 7 километра.
В централната помпена станция водата след това се изпомпва към различните потребители. "Там има монтирани 34 помпи, които са били предвидени за шестте блока. Сега от тях работят около 20 помпи", обясни Касчиев.
При работа на 20-те помпи се осигуряват около 370-380 хил. кубически метра вода на час. Около 300 хил. кубически метра от тях се използват за кондензаторите на турбините при пълна мощност, а останалите количества са необходими за охлаждане на различни съоръжения и системи на централата. "Без работа на бреговата помпена станция не е възможно функциониране на централата", подчерта експертът.
Според Касчиев, ако нивото на Дунав продължи да спада, съществува риск помпите да започнат да работят в още по-неблагоприятен режим. При недостатъчен воден стълб е възможно да бъде засмукан въздух, което може да доведе до кавитация, големи вибрации и пулсации и дори до повреда на помпите. "Проблемът е, че няма никакъв експлоатационен опит през годините за работа в такъв режим и практически никой няма представа кога някоя от помпите ще почне да вибрира, да подскача и т.н.", каза още Касчиев.
Той посочи и че по принцип всяка от 34-те помпи трябва да бъде подлагана на основен ремонт на всеки седем години. "На 34 помпи трябват минимум пет помпи на година да се ремонтират", обясни експертът.
По думите му през тази и миналата година такива ремонти не са били извършвани.
Касчиев обясни, че при изключване на помпите ще се стигне до необходимост от бързо намаляване на мощността на реакторите и последващото им разхлаждане. "Ако изключи една помпа, това означава, че в скоро време най-вероятно ще изключат всичките", заяви той.
По думите му реакторите първоначално трябва да бъдат сведени до мощност от около 1–2%, колкото да се поддържат в съответното състояние, което практически означава спиране на производството на електроенергия. "В противен случай, ако почнат да изключват помпите, трябва бързо да преминат към заглушаване на реакторите и тяхното разхлаждане", каза Касчиев.
Той посочи, че за разхлаждането могат да бъдат използвани и източници на аварийна вода - 10 кладенеца по поречието на Дунав, които осигуряват необходимото за системите за безопасност.
Енергийният експерт предупреди, че при продължаващ спад на нивото на реката трябва да се подготвят различни сценарии, включително за най-негативното развитие. "Трябва от сега да вземем мерки, да се разработят сценарии, няколко сценарии, включително и за най-негативното развитие", заяви той.
Според него евентуалното спиране на двата реактора и отпадането на около 2000 мегавата от системата би било сериозен проблем, особено през нощта.
Касчиев не очаква това непременно да доведе до режим на тока, но прогнозира трудности и по-високи разходи за заместваща електроенергия. "Заместващата електроенергия при всички случаи ще бъде с много по-висока цена, която ще се отрази на борсовите цени и, разбира се, преди всичко на индустриалните потребители", каза той и посочи, че ако не последват обилни валежи, които да повишат нивото на реката, ситуацията може да се усложни допълнително.
