ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политически ангажиран човек съм. В резултат в годините на демокрацията винаги съм гласувал. Но май – до следващите избори.
В които съм напът да реша много силно да се деангажирам. По няколко причини.
Първата е чисто принципна – на този етап не виждам за кого бих дал гласа си. За 25 години де що имаше експериментатор, който да демонстрира за наша сметка управленската си немощ, вече се изреди.
А ние какво? Май като в народната приказка – изхвърляхме последователно червената вода, после синята, после жълтата, а вместо тъй дълго чаканото светло бъдеще неизменно се появяваше поредната мътилка, из която все така си плуваха алчни пиявици.
И, уви, не виждам в обозримо бъдеще перспектива за промяна. Следователно наистина няма кого (или кои) да си избера!
Впрочем тясно свързана с горната е и втората, не по-малко принципна причина. Според политологията негласуването също е форма на гласуване. То може да е следствие както на т.нар. изборна умора (много чести избори за кратък период от време), така и на разочарование, предизвикано от разминаването между големи надежди и нищожни резултати.
Хич не е случайно например, че не само в България, но и във всички други „нови демокрации” първоначалната свръхизбирателна активност спада с всяко следващо участие. И това не е само печално известното потвърждение на Алековото „Всички са маскари”.
Не, ако човек се убеди, че чиновникът по същия начин, както преди, не си върши работата, а не спира главно да го тормози, той си задава простия въпрос – е, защо тогава да гласувам за нещо, което не се променя? Ако констатира, че и новата, и уж „независима” съдебна система пак действа на принципа „наши” и „ненаши”, пак си задава същия въпрос. Ако види, че, що се отнася до привилегиите на властимащите, между старото УБО и сегашното НСО няма разлика, отново би се попитал същото.
И накрая стига до простия извод – аз гласувах за промяната. Промяна обаче няма. Следователно ще гласувам, като не гласувам. Защото иначе просто участвам в легитимацията на липсата на промяна...
Третата причина е хем принципна, хем и чисто финансова. Като ме задължават да гласувам, управниците автоматически ми бъркат в джоба (и на всички останали, завлечени с принуда до урните) с 11 лева годишно. Толкова струва субсидията, която те получават на глава от населението.
Значи ако гласуват (примерно) 3 млн. души, те ще си поделят едни 33 млн. лева на година. Но ако сегашните разпоредби в Изборния кодекс минат и на второ четене и на изборите бъдат насила заставени да отидат два пъти повече гласоподаватели, колкото все още се водят по избирателни списъци, и париците им ще скочат двойно!
И после пак ще се наслушаме на „дадох за спортна зала”, „дадох за детска ясла”, „за чешма” и т.н. Нищо не си дал ти, байно, просто правиш помени с чужда пита, омесена от нашите пари!
Впрочем тука има и един друг подабсурд – субсидии от държавата, разбирай от нас, честните, но иначе бедни данъкоплатци (или обратното, ама то си е едно и също), получават не само парламентарно представените вредители, но и всички хитреци, успели да излъжат 1 процент от избирателите! И после какво? Ами 4 години никакви отговорности, но в замяна на това здраво папкане на изнемощелия ни гръб!
Целият коментар четете само в Retro.bg
