Защо американското посолство свали Борисов и монтира харвардите. Ето 5 важни причини
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Време е да признаем – Борисов бе свален от власт със съдействието на американското посолство. И по-точно на глобалистите неолиберали от Демократическата партия.
Борисов падна по сценарий, като елемент от регионален заговор да бъдат премахнати един след друг лидерите от Вишеградската четворка, както и онези, които идейно гравитират около тях и биха могли да се коалират.
Курц в Австрия, Бабиш в Чехия, Борисов в България…, сега цялата енергия е насочена срещу Качински в Полша и Орбан в Унгария.
Дясноконсервативната общност с патриотичен уклон, съблюдаваща традиционните семейни и религиозни ценности, трябваше да бъде взломена. Активното мероприятие, както винаги, бе поето от фабриката за инсинуации, медийни манипулации и симулативни улични протести, менажирана от спекуланта Сорос.
С какво Борисов стана неудобен за Вашингтон?
Илюзорно е да твърдим, че правителството на ГЕРБ се е било еманципирало от Големия брат и не е следвало волята му по стратегически цели. Борисов обаче показа характер в следното, което в крайна сметка му изяде главата:
1. Не скъса енергийната пъпна връв с Русия;
2. Не пусна бази на НАТО и ядрено оръжие в Черно море;
3. Закучи се по темата със Северна Македония (а Щатите отдавна искат да ползват тази територия като плацдарм срещу Москва);
4. Не пусна Истанбулската конвенция и еднополовите бракове;
5. Коалира се с Ердоган и възпря бежанския поток към Западна Европа;
На мястото на Борисов американското посолство и хиперактивната Херо Мустафа лансираха „едни симпатични, учени момчета от Харвард, носители на промяната“. Като преди това стиснаха за топките президента Радев, изнудвайки го с неговите съветници, обвиняеми за шпионаж в полза на Кремъл. И подсигуриха електоралната си „победа“ с машините на Мадуро (защото по естествен път нямаше как да спечелят…).
Тия, симпатичните момчета, се оказаха обикновени измамници. Единият брутално наруши закона, подписвайки документ с невярно съдържание. Вторият бе изобличен от съдружниците си, че върти далавери на международно ниво.
Може да са кучи синове, но наши! Ключова фраза на Рузвелт, която онагледява морала на американската външна политика в епохата годините след Втората Световна война.
Кирчо и Кокорчо може да са престъпници, но пък органично олицетворяват формулата на доминиращия културен марксизъм. Кококорчо почти не крие джендърския си уклон, Кирчо също го „играе“ освободено, канадската му съпруга е активистка на „София прайд“, а там си намира приятелки, които после стават висши правителствени чиновници – като уволнената за злоупотреби шефка на ДКК.
На Кирчо пък изведнъж му щуква да назначи личния си адвокат за председател на Народното събрание. В пленарна залата се държи като ученик от провинцията на екскурзия в столицата, прави си селфита със „съучениците“, което намира за много забавно и изблик на освободеност…
Всъщност е инфантилизъм, кофти знамение за съдбата на отечеството, което попада в ръцете на дилетанти и авантюристи без никакъв опит в политиката.
Дали „промяната“ ще се поколебае да въведе еднополовите бракове? Дали ще има някакви сантименти за Македония? Дали няма да опаше бреговете ни с ядрени ракети? Дали няма да даде зелен коридор за бежанците? Дали първа няма да забули дъщерите ни и поеничари синовете ни?
Знаците са притеснителни, управлението придобива изцяло колониален характер, държавата е в ръцете на популисти-левичари, монтирани на върха с ясната цел да изличат националната ни идентичност. А мечтата за свободна, независима и демократична България е мираж, повече отвсякога.
