Защо Бойко пак е първи, "Възраждане" качва, Киро се рути като Жан, а Гешев е по-стабилен отвсякога
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Три последователни социологически проучвания – на „Галъп“, „Алфа рисърч“ и „Тренд“, показват, че ГЕРБ пак е първа политическа сила, ПП се срива, „Възраждане“ качва, а на електоралната опашка са се наредили ДБ и Слави Трифонов със съмнителни шансове дали ще минат бариерата при нови избори.
Не е нужно да си социолог, за да стигнеш до тези изводи. В практичната, ежедневната социология човек постоянно се сблъсква с масово недоволство и омерзение от властта на харвардските измамници, които обещаха промяна.
А „промяната“ им се изчерпи с чудовищна инфлация, тройно покачване на тока и олиото, двоен скок на бензина и дизела, неусвоени средства по Плана за възстановяване, спиране на помощта на бизнеса в условия на пандемия, натрупване на колосален държавен дълг, изпразване на фискалния резерв, офшорната афера за 1 милиард „Гемкорп“, незаконният арест на лидера на опозицията Бойко Борисов, извършен в духа на сталинизма…
И още, по международна линия – витиевата позиция за Украйна и Северна Македония, анонс от външната министърка Генчовска, че сме на косъм от национално предателство.
Усещането сред обикновените хора е, че четворната коалиция е в постоянни скандали как да делне държавната баница. Битката е не за принципи и идеи, още по-малко справедливост, а за постове. Обещаната „борба с корупцията“ се изчерпва с инатлива кампания срещу главния прокурор, водена от фиктивната правосъдна министърка Надежда Йорданова и нейния любовник Христо Иванов, който отдавна таи амбиции за поста. Въпросната кампания очевидно се извършва по поръчка на подсъдими олигарси, нежалещи ресурс, за да вземат главата на неудобния им Иван Гешев.
На този фон е напълно логично доверието в кабинета да се рути с темпове, непознати от управлението на Жан Виденов насам. И аналогията не е случайна – ако хаосът и инфлацията ескалират със същия размах, то Киро, любовницата му, кумовете и баджанаците им ще бъдат прогонени със сопи, а площадът ще бъде окървавен.
Изтънелият джоб и празният хладилник охладиха спомена за кюлчетата и чекмеджетата на Борисов. Акумулира се обратен ефект – за времето на ГЕРБ вече се помни с носталгия, като период на стабилност и строителство на пътища и магистрали. А вече година в България няма построен и един нов километър.
В подобен контекст е впечатляващ електоралният подем на „Възраждане“, единствената откровено антиваксърска партия, която напоследък трупа полза и от разгърналата се масова „украинофилия“ у нас. Която, да си признаем, взе да дразни.
Видимо богати и проспериращи „бежанци“, яхнали луксозни джипове, вилнеят по българските курорти и в центъра на София, а в същото време данъкоплатецът им плаща по 1200 лв. на месец за хотелско настаняване и им покрива здравните осигуровки. Нещо непонятно за мизерстващите пенсионери, многодетни майки, безработни, за дребния бизнес, който е на ръба на фалита.
Костадинов от „Възраждане“ логично пита „защо“ и каква е цената. Това импонира на широки маси от населението, рейтингът му ще се вдига още, особено ако войната в Украйна се проточи и особено ако властта и Столична община продължат с глупостите да прекръщават улици и площади, само и само да изнервят руското посолство.
Най-стабилна и будеща доверие институция у нас в момента парадоксално е българската прокуратура. Обществото гледа на нея като единствена спирачка пред полицейския произвол на премиера и марионетния министър на черепите Бойко Рашков; като гарант на законността и разделението на властите. В този смисъл прокуратурата наистина е политизирана, доколкото политиката й е съизмерима с принципите на демокрацията.
