ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българска Народна Банка обяви, че приема резултатите от стрес-тестовете по методиката на Европейската Централна Банка и всички подложени на проверката шест банки надвишават европейските изисквания за капиталова адекватност към днешна дата. Така се отваря пътят на България към влизане в „чакалнята“ за Еврозоната към края на тази или началото на другата година, когато ЕЦБ ще има ново ръководство и то ще получи нужния политически мандат да започне преговорите с България, Хърватия и Румъния.
Заключенията на БНБ изрично казват, че централната банка ще предпише допълнителни мерки за укрепване на капитала, касаещи допълнителния утежнен сценарий на стрес-тестовете. Този сценарий предполага условия на много тежка криза, дефлация, висока безработица, срив на цените на имотите (многократно по-тежък от този през 2008), проблеми с оборотите и печалбите на фирмите, и т.н. Всичко това е малко вероятно, но БНБ със сигурност ще предпочете да подготви системата и за най-лошите вероятности. Първа Инвестиционна Банка и Инвестбанк са традиционно по-чувствителни към симулирането на подобна тежка имотна криза, тъй като тези банки имат инвестиционни имоти в активите си (докато останалите са ги отделили в отделни фондове и дружества) – макар по време на тежкия имотен срив от 2009 и двете да преминаха през реалната рецесия и спукване на имотен балон без проблеми. Все пак, най-вероятно БНБ ще ги задължи през следващите година-две да капитализират печалбите си. В другите трезори е по-вероятно просто да се продължат мерките по подобряване на управлението на риска, както и да се раздалечат банките от дъщерните им застрахователни дружества – потенциален проблем, идентифициран от КФН вчера.
Така стигаме до заключенията, че българският банков сектор вероятно е една от малкото икономически области в България, които функционират на европейско ниво, макар и България все още да не е постигнала средноевропейското ниво на развитие. И причината е много проста – за разлика от всички държави в Европа (без Босна), зад българските банки няма печатница на пари, която да им гарантира оцеляване по време на криза.
Централните банки с възможност да печатят пари, тоест тези без ограниченията на валутен борд, се наричат „кредитор от последна инстанция“, но твърде често освен кредитор, се явяват и директно спасител. Това се случи през 2008 година, когато щатското министерство на финансите и Федералният резерв спасиха американската банкова система от пълен фалит. Година по-късно същото се случи и в Еврозоната, този път ЕЦБ спаси европейските банки. През 2014 се разгоря дългова и банкова криза в Гърция, Ирландия, Кипър и отново европейската централна банка спаси системите със своите инструменти – отрицателни лихви, количествени улеснения, закупуване на финансови активи и т.н. През 2009 г. Британската централна банка също започва програмата за улеснения на държавния дълг, т.е. да печати пари. Тогава британският икономист Дейвид Бленчфлауър казва, че „улеснението“ е еквивалентът да „създадеш от нищото 10 000 Уорън Бъфет-а“ на финансовите пазари. От повече от 25 години японската централна банка купува правителствен и корпоративен дълг и опитва да съживи инфлацията в Поднебесната империя.
Това са все неща, които обикновеният човек малко или много разбира като „печатане на пари“.
В България, обаче, печатането на пари е както нежелано от българския народ, така и невъзможно, поради съществуването на валутния борд. И именно тези две неща в комбинация успяха да създадат абсолютно европейски и стабилен банков сектор у нас.
Директорите на българските банки знаят, че ако направят грешки в оценката на риска и раздадат прекалено много рискови кредити, то няма да има кой да ги спаси. И банките им ще фалират. Знаят, че ако не спечелят доверието на своите вложители, то последните ще изтеглят депозитите си и банките отново ще фалират. Знаят, че ако инвестират свободните си средства прекалено агресивно, то при една криза може да претърпят загуби и отново да фалират.
И при такъв фалит, зад тях няма мощна централна банка, която да напечати пари и да ги спаси. Фалитът ще означава или продажба на банката на ниска стойност и огромна загуба за нейните собственици, или просто ликвидация.
Затова банките в България са консервативни, дори и това често да им коства неодобрението на народа. Те оценяват рисковете внимателно и споделят тежестите им с кредитополучателите. Искат високо самоучастие при ипотечните кредити, както и високи обезпечения при фирмените кредити. Начисляват средновисоки лихви, за да могат да заделят достатъчно резерви за „черни дни“. Инвестират свободните си пари в държавни ценни книжа, които са сигурен актив, дори и по време на дълбока криза. Като цяло, българската банкова система е консервативна, предпазлива и устойчиво печеливша. Да, КТБ е изключение от правилото, тъй като тази структура беше политически и криминален проект-еднодневка, а не нормална банка.
Поради тези причини, не трябва да се изненадваме, че системата ни премина стрес-тестовете успешно и ако няма политически проблеми, страната ни ще изпревари Румъния, Хърватия и Чехия по пътя си към „чакалнята“ на Еврозоната.
