ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Циркадният ритъм влияе не само върху съня и бодърстването, но и върху апетита, храносмилането и начина, по който организмът усвоява храната. Късното хранене и нередовният режим могат да нарушат тази естествена система и да затруднят метаболитния баланс.
Често обръщаме внимание на това какво ядем и колко калории приемаме, но пропускаме един важен фактор – кога се храним. Научните изследвания показват, че времето на хранене има съществено значение за начина, по който организмът обработва хранителните вещества.
В основата на този процес стои циркадният ритъм – вътрешният биологичен часовник, който регулира редица физиологични функции в приблизително 24-часов цикъл. Той определя кога сме най-бодри, кога ни се спи, кога изпитваме глад и кога храносмилателната ни система е най-активна.
Този часовник се влияе основно от светлината и тъмнината, но и от времето, в което се храним. Именно затова нередовният режим, нощното хранене и честото променяне на часовете за сън могат да нарушат синхронизацията между организма и околната среда.
Защо огладняваме по различно време на деня?
Гладът не е просто реакция на празния стомах. Той се регулира от сложна система от хормони, нервни сигнали и биологични процеси, които се променят през денонощието, съобщава ВВС, цитирана от Дарик.
Сред основните участници са два хормона – грелинът и лептинът.
Грелинът често е наричан „хормон на глада“. Той се произвежда основно в стомаха и изпраща сигнали към мозъка, че е време за хранене. Нивата му се влияят както от часовете за хранене, така и от индивидуалния биологичен ритъм.
Лептинът, от друга страна, участва в регулирането на енергийния баланс и изпраща сигнали за ситост. Той се произвежда основно от мастната тъкан и помага на мозъка да разпознава кога организмът разполага с достатъчно енергийни запаси.
Тези хормони не действат изолирано. Влиянието им се променя в зависимост от съня, физическата активност, хранителните навици и индивидуалния хронотип – естествената склонност на човек да бъде по-активен сутрин или вечер.
Изследванията показват, че при много хора апетитът и желанието за по-калорични, сладки и мазни храни се засилват в по-късните часове на деня. Това може да обясни защо вечерното похапване често е трудно за контролиране.
Храносмилането също има свой вътрешен часовник
Стомахът, червата, черният дроб и панкреасът не работят с еднаква интензивност през цялото денонощие.
Циркадният ритъм влияе върху производството на храносмилателни сокове, отделянето на жлъчка, движението на червата и усвояването на хранителните вещества.
През активната част на деня организмът обикновено е по-добре подготвен да приема и преработва храна. С наближаването на биологичната нощ някои от тези процеси се забавят и тялото постепенно преминава към режим на почивка и възстановяване.
Това не означава, че храносмилането спира през нощта. То продължава да функционира, но неговата активност и хормонална регулация се променят.
Особено важно е, че храненето също изпраща сигнали към вътрешните часовници на органите. Когато човек редовно приема храна в необичайни часове, това може да доведе до разминаване между централния биологичен часовник и ритъма на отделните органи.
Как времето на хранене влияе върху метаболизма?
Метаболизмът представлява съвкупност от процеси, чрез които организмът преобразува храната в енергия и използва хранителните вещества за поддържане на жизнените функции.
Тези процеси също следват денонощен ритъм.
Чувствителността към инсулина, хормонът, който помага на клетките да усвояват глюкозата от кръвта, обикновено е по-висока през активната част на деня. При много хора способността на организма да регулира кръвната захар се понижава вечер и през нощта.
Това означава, че една и съща храна може да предизвика различен метаболитен отговор в зависимост от часа, в който е консумирана.
Когато основната част от храната се приема късно вечер или през нощта, организмът може да изпитва по-големи затруднения при обработката на глюкозата и регулирането на метаболитните процеси.
Продължителното разминаване между хранителния режим и естествения биологичен ритъм се свързва с по-висок риск от метаболитни нарушения, включително затлъстяване и диабет тип 2. Това не означава, че късната вечеря сама по себе си причинява заболяване, а че времето на хранене е един от многото фактори, които влияят върху метаболитното здраве.
Защо късното хранене може да бъде проблем?
Съвременният начин на живот често ни кара да се храним в часове, които не съответстват на естествения ни биологичен ритъм.
Работата до късно, изкуственото осветление, недоспиването и вечерното използване на електронни устройства могат да изместят времето за сън и хранене.
Когато вечерята се превърне в най-обилното хранене за деня, а през останалото време приемаме малко храна, организмът може да бъде поставен в неблагоприятен режим.
Някои научни изследвания показват, че по-ранното разпределение на храната през деня може да подобри определени показатели на кръвната захар и инсулиновата чувствителност. Все още обаче се изследва доколко тези ефекти се запазват в дългосрочен план и при различни групи хора.
Как да се храним в синхрон с биологичния си часовник?
Не е необходимо да спазваме строг график или да се отказваме напълно от вечерята. По-важно е да изградим последователен режим, съобразен със съня, работата и индивидуалните си потребности.


