Защо КС ще отсвири Радев за референдума и какво всъщност искаше да постигне с него държавният глава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В сезирането на Конституционния съд Радев иска да се тълкува Конституцията в частта с правомощията на председателя на Народното събрание. Тоест Конституционния съд може да каже: не, председателят не може така да прави (тоест да връща предложението на Радев за референдума). Само че подобно становище на Конституционния съд относно правомощията на председателя няма да има правен ефект назад, към вече извършеното действие на Киселова.
Евентуално, би било занапред. Тоест становището на КС няма да отмени по никакъв начин акта на Киселова. Също така Радев иска от Конституционния съд да обяви разпореждането на Киселова за нищожно. Това обаче не може да се случи. Защото в Конституцията пише каква е изключителната и изрична компетентност на Конституционния съд. Конституционният съд може да проверява актове на Народното събрание, закони, решения, декларации на парламента, както и укази на президента. Правно Конституционият съд е ограничен само до този род актове. Никъде не пише, че Конституционният съд може да проверява актове на председателя на Народното събрание.
Другото много важно е, че Киселова не е нарушила Конституцията. Киселова е нарушила Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Защото никъде в Конституцията не пише, че президентът може да сезира Народното събрание с искане за референдум. Пише го в Закона за прякото участие на гражданите. В Конституцията пише единствено, че Народното събрание взема решение за произвеждане на национален референдум. Само това пише. Киселова не нарушава Конституцията и затова не може да се търси противоконституционен акт, с искане към Конституционния съд за тълкуване на поведението й. Тя е направила действие в разрез със закона, а не в разрез с Конституцията, тоест действието й не е противоконституционно. Затова искането към КС на президента е слабо.
Защо Киселова е нарушила Закона? Защото винаги, когато има надлежно сезиране от орган, който има това право, тя трябва да го внесе в Народното събрание, което по същество е именно органът, който се произнася. Тя не може да измести Народното събрание и да каже: Не, това не е окей.
А иначе Радев искаше преди излизането на конвергентния доклад да се образува конституционно дело, което да бъде спирачка и този факт да бъде включен като проблемност в конвергентния доклад. Тоест, ако Народното събрание откаже провеждането на референдум, Радев да продължи да шуми през Конституционния съд. Киселова остави предложението на Радев без разглеждане по политически съображения, за да не се стига до неясноти, какво всъщност иска България, докато се изработва конвергентния доклад. Докладът излезе, подчертавайки дефицитите на институционалната ни среда, но все пак положителен по геополитическа необходимост! Остава обаче въпросът: дали президентът Румен Радев осъществи натиска за референдум само заради популизъм и да трупа точки за партиен проект?! Или наистина стратегията му беше – да се провали влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. с инструментите, с които президентството разполага. По подобен начин можем да си зададем и въпроса: кого всъщност обслужват ПП с планирането на вотове на недоверие в периода до 1 януари?! Те продължават да са брокери на интересите на задкулисието със зависимостите от прехода, легендирайки се декорно като субекти за проевропейския път на България.
Калина Андролова, Фейсбук
