ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пенсията ми е малко под 400 лева. Според стандартите на социалното министерство това е висока пенсия, прелетяла над линията на бедност от 369 лв. Сега ще чакам обещаните пет процента от началото на юли и още пет от следващия юли. Така с двадесет лева в средата на лятото ще се чувствам почти богаташ. Не оспорвам правото на хората с пенсии между 300 и 369 лева да получат еднократно по 120 лева помощ. Да са живи и здрави и да ги похарчат за нещо хубаво, не само за лекарства. Но защо не се разшири границата за тези помощи. Нима 400 лева са достатъчни за преживяване? Смятам, че аз и другите в моето положение също трябва да вземаме въпросните 120 лв.
Ние сме се трудили през целия си съзнателен живот. Имахме лошия късмет да започнем работа при едни условия и една обществено-икономическа действителност и да завършим трудовия си път при друга, коренно различна. При мен така се стекоха нещата, че съм бил на държавна работа и през социализма, и после при демокрацията. Това означава, че са ми били плащани всички осигуровки при действащото през различните периоди законодателство. Какво съм виновен, че пенсионните фондове не само че не са планирани правилно, но и системно са обирани още от Живково време, а и след това?
И сега в предизборната обстановка само едните ли пенсионери са по-мили на управляващите, а другите не? И ще има ли някога изравняване на пенсионерите при раздаване на еднократни бонуси? Открай време се дават на едни, а на други не. Да, съгласен съм, че едно е да живееш с минимална пенсия, друго е с по-висока. Да разделяш възрастните хора – даваш на едни, а да подминаваш други, е все едно да оцениш усилията на някого и да игнорираш друг. А всъщност всеки, който се труди през целия си живот и допринася за благото на обществото, заслужава подкрепа в най-трудните години от живота си.
П. Кирилов, Стара Загора
