Защо скъпоплатените адвокати на олигархията се обявиха против Иван Гешев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всички почитатели на филмите на Ал Пачино няма как да не помнят Тони Монтана от „Белязаният“, наркобаронът във Флорида от кубински произход. Когато е заловен с няколко сака с пари той казва на полицаите, че има толкова добър адвокат, че като всичко това приключи, те ще работят в Аляска. Всички сме гледали и „Адвокат на дявола“, където престъпници биват оправдани с всевъзможни въртележки по материалното и процесуалното право.
Професионални защитници в България си имат всички така да се каже „професионални олигарси“. Мастити адвокати, които за пари биха казали на черното бяло и на бялото черно. Което не е непременно лошо, тъй като правото на защита и презумпцията за невиновност са основни начала в нашата Конституция – всеки е невинен до доказване на противното, което става с влязла в сила присъда. Общественото мнение за адвокатите, предвид тази тяхна репутация, посочва обаче точно картина като от „Белязаният“ и „Адвокат на дявола“.
Все пак се изисква нянаква доста особена морална нагласа спрямо ценностите, за да защитаваш убийците от Негован, Митьо Очите, братя Галеви, „Наглите“ и „Килърите“, Северин, който изнасили и уби журналистката от Русе.
Така на 18 септември 2019 г. Висшият адвокатски съвет излезе с една позиция, в която призовава Висшият съдебен съвет да прекрати процедурата за нов главен прокурор и да насрочи нова. Причината – несъгласие с кандидатурата на Иван Гешев, която беше издигната напълно единодушно от цялата прокурорска колегия във ВСС и получи над 60 становища в подкрепа от професионалната общност, юристи и т.н. Сред тях такива на професор Маргарита Чинова и професор Костадин Бобев, съвременни светила в областта на наказателния проецес и криминалистиката.
Всъщност Висшият адвокатски съвет трябва да е най-доволен, че заместник главния прокурор Иван Гешев е кандидат, тъй като за отрицателно време той повдигна обвинения на толкова много хора, че те ще имат възможността поне две петилетки да се изхранват от защита на обвиняеми и подсъдими. Но нека обърнем внимание на следното...
България е република с парламентарно управление.
България има действаща Конституция, на базата на която е приет Закон за съдебната власт.
България е правова държава с всички присъщи на това принципи и институции.
В Глава 6 от Конституцията на Република България присъстват нормите за най-самостоятелната от трите вида власти – „юдикативата“, съдебната власт. Тя е най-самостоятелната, защото чл. 117, ал. 1 КРБ посочва, че именно тя защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Бидейки част от нея, прокуратурата получава своите правомощия още на най-висшето нормативно ниво в нашата държава – чл. 127 КРБ ѝ вменява наказателното преследване на престъпленията, ръководството и надзора върху тяхното разследване, участие при определени случаи в граждански и административни дела, както и действия срещу незаконосъобразн актове. Под „незаконосъобразни актове“ бихме могли да разбираме защитава на обществения интерес чрез инструмента на протест на прокуратура по Административнопроцесуалния кодекс.
Прокурорът се подчинява само на закона при вземане на решение и може свободно да изгражда своето вътрешно убеждение, както още в Решение № 6 от 22 април 1993 г. е посочил Конституционният съд.
Чл. 135 от Конституцията ни подчертава и изключителната роля на главния прокурор в тази система – че той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Нещо, което го отличава и от председателя на ВКС, и от председателя на ВАС.
Те не стоят йерархично над всички съдии и те не носят отговорността функционирането на цялата система. За разлика от главния прокурор. До него може да достигне всичко – от това как дребен рушветчия тормози заведения край морето до престъпления по състави на Особената част на НК относно убийство, изнасилване, измяна и т.н.
Процедурата по номинация и избор на главен прокурор е многостранна, въпреки опитите на кръга „Капитал“ да представи избора на Иван Гешев като лично посочване от премиера Бойко Борисов. Всъщност процедурата е една от най-публичните и отговорени към професионалната общност, гражданите и медиите – тя започва с номинация, включва концепция, множество въпроси и указ на президента.
Иван Гешев е номиниран за кандидат за главен прокурор. Той не е издигнат за председател на Висшия адвокатски съвет.
Разбира се, свободата на словото е основно и неотменимо право, отново прогласено от Конституцията в чл. 39. Те имат възможността да дадат своето становище и мнение. Което обаче по никакъв начин не трябва да създава предпоставки една конституционна и законова процедура да се превръща в обект на натиск на различни групи по интереси или на протести. Властта на тълпата, улицата и групите по интереси е точно обратното на това, което наричаме република.
В своето становище Висшият адвокатски съвет казва, че справедливост има само там, където законът се прилага точно и еднакво спрямо всички и където процесуалният закон е гаранция за нейното зачитане.
Не е ли това същото, което прокурор Гешев е заявил в концепцията си и демонстрира през цялата си професионална кариера? Заради което е спечелил подкрепата на гилдията, с която работи, както си личи по становищата в негова подкрепа.
Редно ще бъде също така Висшият адвокатски съвет да обърне внимание на своите вътрешни проблеми, дисциплинарни производтва, както и желанието за изменения в начина, по който се случват процесите там. Няма да е далеч от истината да се каже, че централизираното управление на адвокатурата среща доста повече въпроси основно своя собствен интегритет отколкото Иван Гешев е срещал през цялата си кариера.
Нека си спомним как също така през годините Висшият адвокатски съвет беше предмет на множество скандали – адвокати оставаха без право на глас, искаше се прекратяване и отлагане на избора, не се допускат адвокати на събрания, процедурни хватки и кабинетни борби. Някой да е чул главният прокурор или прокуратурата да е изказала мнение по този въпрос? Да е поискала например да се спре дадена процедура? Да се оттегли даден кандидат? Не. Няма и да чуете, тъй като отново има определени правни и етични стандарти, които следва да бъдат спазвани.
И в крайна сметка – ако толкова държите на всичко, което заявявате, най-вече, когато говорите за свобода и справедливост, защо не направим един експеримент? Ще въведем абсолютно свободен пазар на правните услуги в държавата и ще проследим как ще се развият нещата. Все пак е много лесно да даваш позиция от висотата на собствения ти уреден от законодателя монопол. Но пък не е най-коректното.
Ейбрахам Линкълн не е имал нужда от всичко това – той е имал право на писалка, хартия и е получавал по 3 долара на сесия. Но накрая е спасил душата на Съединените американски щати и е направил всички техни хора свободни.
