ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нашата Слънчева система е доста оживено място. Наоколо се движат милиони обекти – всичко от планети до луни, комети и астероиди. И всяка година откриваме все повече и повече обекти (обикновено малки астероиди или бързи комети), които също смятат Слънчевата система за свой дом.
Астрономите са открили всичките осем основни планети до 1846 г. Но това не ни пречи да търсим повече. През последните 100 години сме открили по-малки далечни тела, които наричаме планети джуджета, към които сега класифицираме Плутон, след като статутът му на пълноценна планета беше отнет през 2006 година.
Откриването на някои от тези планети джуджета е дало на човечеството основание да вярва, че нещо друго може да се крие в покрайнините на Слънчевата система.
Възможно ли е да има девета планета?
Има добра причина астрономите да не спират търсенето на деветата планета, или Планетата X. И това е така, защото Слънчевата система, каквато я познаваме, наистина няма смисъл без нея.
Всеки обект в нашата Слънчева система обикаля около Слънцето. Някои се движат бързо, други – бавно, но всички се движат според законите на гравитацията. Всичко, което има маса, притежава гравитация, включително ние с вас. Колкото по-тежко е нещо, толкова по-голяма гравитация има.
Гравитацията на една планета е толкова голяма, че оказва влияние върху това как нещата се движат около нея. Наричаме това гравитационно привличане. Гравитационното привличане на нашата планета е това, което държи всичко на земята.
Освен това нашето Слънце има най-голямото гравитационно привличане от всички обекти в Слънчевата система и това е основната причина планетите да обикалят около него.
Именно чрез разбирането ни за гравитационното привличане придобиваме най-голямата представа за възможната Планета X.
Неочаквано поведение
Когато гледаме наистина далечни обекти, като планети джуджета отвъд Плутон, откриваме, че орбитите им са малко неочаквани. Те се движат по много големи елиптични орбити, групирани са заедно и съществуват под наклон в сравнение с останалата част от Слънчевата система.
Когато астрономите използват компютър, за да моделират какви гравитационни сили са необходими, за да се движат въпросните обекти по този начин, те откриват, че е необходима планета с маса поне десет пъти по-голяма от Земята, за да причини това.
Това е много вълнуващо! Но тогава въпросът е: къде е тази планета?
Проблемът, пред който са изправени астрономите, е да се опитат да потвърдят дали тези прогнози и модели са верни. Единственият начин да стане това е да бъде намерена Планетата X, което определено е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Ловът продължава
От много години учени от цял свят са на лов за видими доказателства за Планетата Х. Въз основа на компютърни модели смятаме, че планетата X е поне 20 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Нептун. Опитваме се да я открием, като търсим светлина, която може да отразява – точно както Луната блести от отразената слънчева светлина през нощта.
Но тъй като Планетата X се намира толкова далеч от Слънцето, очакваме да бъде много бледа и трудна за забелязване дори за най-добрите телескопи на Земята. Освен това не можем просто да я търсим по всяко време на годината.
Имаме едва малки прозорци от нощи, в които условията трябва са подходящи. По-конкретно трябва да изчакаме нощ без луна и в която мястото, от което наблюдаваме, е обърнато към дясната част на небето.
Но все още не губим надежда. През следващото десетилетие ще бъдат построени нови телескопи и ще започнат нови изследвания на небето. Те може просто да ни дадат възможност да докажем или опровергаем дали Планетата Х съществува.
