Защо Цвета Караянчева няма моралното право да председателства българския парламент
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандалите следват един след друг, запушват се взаимно, за да потънат безвъзвратно в блатото на забравата.
За мен един от най-големите е, че Цвета Караянчева продължава да е шеф на Народното събрание след репликата й за "тъмните сили, които възпрепятствали приемането на Истанбулската конвенция".
Това е директна обида към огромното мнозинство от българския народ, към интелектуалци, журналисти, обикновени хора, към невижданата доскоро обединена енергия на обществото (независимо от партийните му пристрастия) да се съпротивлява срещу злото и покварата.
Това е директна обида към самия мен, към семейството и близките ми, към приятелите и колегите ми, които вкупом възнегодувахме срещу опита да ни бъде натрапен третият пол.
Печално е, че изявлението на напълно случайно възседналата висша държавна длъжност дама минава ей така, тихомълком, без последствия. Предшественикът й Димитър Главчев изгърмя за далеч по-невинно деяние - позволи си да отстрани Корнелия Нинова от пленарна зала.
Ако беше опозиция на място и ратуваше за националното благо, БСП отдавна щеше да е поискала оставката на Караянчева.
Но понеже това не се случва, остава ние, тъмните сили, да не забравяме мерзостта на парламентарната шефка. И винаги да я припомняме.
Докато не се извини и не подаде оставка.
