ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На Морфов Народният театър му е бащиния. Вече почти 30 години на щат, 30 години панаири.
На практика цялата професионална дейност на този човек е минала на първата ни сцена - галеник на всеки режим и всяко правителство след "демокрацията".
Не помня такава богопомазаност ни при проф. Масалитинов, ни при Филип Филипов, ни при Енчо Халачев...Поправете ме, ако греша. Любимците на ЦК и др. Живков пасти да ядат.
Какъв е номерът на Морфов? Поставя само "авторизирани версии" на класиката. За да прибере цялото авторско право, отделно от постановъчните. Процент от всяко изиграно представление.
"Хъшове" не е на Иван Вазов, а на Александър Морфов по мотиви на Вазов. Името на Морфов е изписано на плаката с три пъти по-едри букви от Вазовото.
Същото е при "Дон Кихот" - не е на Сервантес, а на Морфов, "по Сервантес".
"Бурята" на Морфов, "Хамлет" на Морфов...Горкият Шекспир, сврян в ъгълчето на афиша.
Морфов неслучайно не поставя пиеси на съвременни драматурзи. Хората са живи, хватката не минава, ще си искат авторското право. А как да се защитят мъртвите Шекспир, Вазов и Сервантес?
Театърът при Морфов е само и единствено бизнес. Чудесно легендиран като естетическа и гражданска позиция.
Другият му номер е да се изживява като вечния бунтар на българския театър. Бунтар, дисидент, инакомислещ...
Но как да си инакомислещ и бунтар, като три десетилетия се разполагаш заедно с жена си мирно и сито в Националния театър на републиката, прибираш най-големите хонорари, боравиш с най-високите бюджети, най-лъскавите декори, в постановките ти играят най-добрите и скъпоплатени актьори...
Егати бунта, с извинение.
Бунтарите едно време ги натирваха в глухата провинция, лишаваха ги от работа, от право да поставят с години, изчегъртваха имената им върху афишите...А името на Александър Морфов "крещи" с едри блокови букви от всеки афиш на Народния.
Морфов дълго време се подвизаваше и като директор на театъра, всевластен разпоредител с касата и репертоара (впрочем назначен от кабинета на омразния му ГЕРБ). Изпъди десетки свои колеги - режисьори, които му отнемаха от славата. После му писна да поема финансова отговорност и си би камшика за братска Русия да се поизхалтури при товариш Путин. Пак с "авторски версии" на класиката, то се знае, за повече рубли и копейки.
В Русия стана напечено и дисидентът се сети, че е главен режисьор на Народния театър, в който не е поставял от 2016 г. Прибра се не да твори, а за да...драска по вратата на пиарката Велислава Кръстева. И отново да се прави на мъченик.
Чутовен бунт, няма що. Бунт, удавен в алкохолни пари и дегизиран с тъмни очила (защо ли винаги в телевизионни интервюта си крие очите?)
В Москва обаче рублите и копейките се трупат - Морфов не се присеща да поиска постановките му да бъдат свалени от руските театри в знак на протест срещу кремълския режим.
Иначе, разбира се, е знаменосец на "промяната", на "добрите сили", на новата прогресивна коалиция ПП - ДБ, която дълбоко "съчувства" на украинския народ...
Мисълта ми е, че всичко при Морфов Е и винаги Е БИЛО само театър. Прословутата му "гениалност" е гениалността на компилатора, който не интерпретира чуждия драматургичен текст, а го скверни визуално и смислово, за да го авторизира. И съответно - инкасира.
Не разчитайте на Морфовите "Хъшове", ако искате детето ви да се потопи в класиката. Това е всичко друго, не и Вазов. По-честният Вазов е книжката в библиотеката ви или стамородната постановка в някой малък провинциален театър, непипана от "гениалната" ръка на самозванци.
