ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Казах ли ви какво ще стане на конгреса на БСП? Нищо. И точно нищо стана. Друго не можем да очакваме от БСП. В БСП се сменят хората, не политиките. А тоя път дори и хората не се смениха. Миков ще продължи да работи със заместниците на Станишев. От ИБ се изваждат трима и се приема един нов. И това е всичко, ако не броим декларациите за добри намерения, на принципа на оня средновековен философ, който се молел: «Господи, направи ме по-добър, но не веднага...» Затова казахме миналата седмица: Промяна всяка забравете. Лично ние отдавна сме забелязали, че прогнозите ни граничат с ясновидство. Не е лошо и вие да го забележите. Всъщност, в случая с БСП не е точно прогноза. Това е ЕБПП – Екстраполация на базата на предишно поведение. Както казва колегата Стивън Кинг, "миналото не обича да бъде променяно. Миналото е твърдоглаво".
Днес обаче няма да се занимаваме с политика. Лято е. А, както сигурно сте забелязали, лятото ни прави бравурни. Новините стават едни лежерни-лежерни. Журналистът пише главно с мисълта за ония, дето си пекат задниците на морето, на тях да им е интересно. И така трябва да е. Журналистите, които упорстват да пишат за сериозни работи посред лято, трябва да бъдат пращани принудително в отпуск на море и там, на горещия пясък и студената бира, да бъдат карани да четат вестници, за да разберат, че тия глупости дето ги пишат, не интересуват даже и тях. Лятото изисква друг тип инвенции, по-различен поглед към заобикалящия ни свят. И затова се търси я крокодил в язовир, я пирани в некоя бара. Веднъж в лятото се намира и морска сирена, но само веднъж... Общо взето медиите се пълнят с информационен скрап. И това е най-доброто доказателство, че е лято. А тая година наистина ни са нужни доказателства… Когато ти идеш на море, значи е лято. Но когато морето дойде при теб, не е точно лято…
Първо да ви кажа за едно откритие, което тия дни шества по страниците на ефемеридите (така древните гърци наричали това, дето ние го наричаме вестници). „10 минути гледане на гърди удължава живота”, съобщава „Новинар”. Германски доктори достигнали до „неочаквания извод”, че мъжете, които гледат по 10 мин. на ден големи женски гърди, са по-малко податливи на инфаркт. А ако човек отделя по половин час, можел да свали риска от инфаркт с 50% и да си удължи живота с 4-5 г. Във вестниците, за разлика от действителността, едно и също научно откритие може да се прави всяка година, даже и по-често. Откакто д-р Карен Уедърби от Хамбург го откри през 2002 г., това е най-често откриваното откритие. В различно време го откриваха „Труд”, „Дума” „Атака”, „Дневник”… Обаче „Новинар” е шампион. Досега го е откривал шест пъти.
Пенсиите, длъжен съм специално за вас да кажа: Не правете това в къщи! Като се казва големи женски гърди, не се разбира дълги! Да не вземете да си навредите на здравето.
Друго любимо откритие на журналистите са крокодилите. Първият медиен крокодил, който се е появил у нас, е описан от в. „Утро” през далечната 1926 г. Забелязан е в р. Въча край Куртово Конаре. Уж че избягал от цирка, който по това време гостувал в Кричим. А последният крокодил, документиран по нашите земи, се появи преди 2-3 седмици в Тунджа. Семейство от Елхово дори „успя” да го заснеме с телефона си и да го пусне във Фейсбук. Естествено, че ще ходят по реките. Спомням си като бях дете една година се пусна слух, че в известната в Пазарджик река Говнянка има алигатор. Изчезнаха на стрина Гина Данданката всичките патици. После се разбра, че индобългарите ги изяли, но ние още няколко години се оглеждахме за алигатора. Полани гадината се появи и в яз. „Копринка”. Но и тук не беше точно крокодил. Оказа се, че собствениците на басейна пуснали слуха, за да не се къпе народът безплатно в язовира, а да ходи при тях. И сработи. Знаеш, че не е възможно, ама като влезеш във водата и почнеш да се съмняваш. То е същото, като с питона в тоалетната чиния. През 2008 г. "Дейли Нюз" писа, че некоя си г-жа Бруначи от Ню Йорк открила в тоалетната си чиния двуметров питон. Не било ясно как е попаднал в градската канализация, но то не е и важно, важното е, че може. През 2002 г. и в Тайван извадиха пак два метра питон от тоалетна чиния. Две години ходих по армейски бързо. Щото като седна и без да искам се сещам за питона. А това е единственото място, дето мога да се съсредоточа напълно. Там съм взел всичките си електорални решения в дните за размисъл преди изборите. Сега мисля където ми падне, но не е същото. Ама било в Ню Йорк чак! В Ню Йорк, ама два метра. Пък и не е само в Ню Йорк. Тия дни вестниците са пълни със съобщения за питон, който изял дори до 30 котки в „Люлин”. Даже кметицата Фандъкова прати четирима обучени ловци с мрежи и щипци за змии да го ловят. Но, дето е речено, не се лови туй, дето го нема…
Боже, как се нуждаем от един такъв на нашата улица. Едни луди бабички завъдиха 30-40 котки. Не че мразя котките, мразя да стъпвам по котешки лайна. Само че има един проблем. За да изяде един питон 30 котки, ще му е нужна поне една година.
Един от законите на медийното лято гласи, че колкото по-невероятно е нещо, толкова по-голям интерес събужда. В този смисъл морските сирени, русалките и другите морски жени си остават ненадминат евъргрийн.
През този милениум, поне доколкото аз съм следил, морска сирена се отри за пръв път през август 2002 от „учени” от Институт за нестандартни изследвания в Австралия. Друг закон за тоя тип открития е, че трябва да се случват някъде много далече. Макар че при съвременните комуникации разстоянията не са каквото бяха… Но е важно. За да не може да се провери. В нашия край един „археолог” откри веднъж скелет на кентавър. Ама не кон, а магаре кентавър. После, като го прибраха в Баткун, се разбра, че като малък бил падал в киреча, та оттогава правел разни открития. Както и да е. За сирените беше думата. И през 2005 г. пак откриха сирена, във всички вестници я имаше на снимка. Новата история на сирените (прескачам Одисей и аргонавтите) започва през 1842 г. в САЩ. Известният шоумен Ф. Т. Барнъм купил скелет с глава на маймуна и тяло на риба, умело изработен в Япония, изложил го в музея си и публикувал няколко статии, че край архипелага Фиджи е уловена морска сирена. И оттогава тя се появява ако не всяка, то през година. През юни 2012 г. камерите на Animal Planet заснеха „жива” русалка. Всички медии по света писаха. Двама млади датски учени снимали по крайбрежието на Гренландско море и в един момент хоп - русалката излязла от водата и се излегнала на една скала. Поседяла малко, колкото да я снимат, и пак се върнала във водата.
Тъй че има ли наистина сирени, не мога да кажа. Това е, както би казал Яворов, един от "вечните въпроси що никой век не разреши".
С русалките българските медии са малко назад. Досега не сме откривали. Само лани във Фейсбук се появила снимка на Божо Димитров с новооткрит скелет на русалка. Но то беше ирония, заради вампирите. Божо стана малко за кашмер с тия вампири, но, според нас, неоснователно. Подиграват го неуки хора, които не знаят, че в канадския университет "Виктория" има цял курс по вампирология. Изучава се черната магия, употреба на свещена вода, как се прави кръст от трепетлика, биографията на Дракула и т.н. Когато става дума да се вземат парите на простите, всички средства са разрешени. Припкаха ли чужденците да гледат вампирите? Припкаха. Какво повече?
Между другото, този Барнъм, е бил голям майстор по обирането на парите на лавандулите. Купил Американския музей в Ню Йорк и му направил много интересна промоция. Наел един просяк и му връчил пет тухли. Просякът трябвало да измине няколко пресечки с тухлите. На определени места имал право да остави три от тухлите на тротоара, да седне върху тях, като държи във всяка ръка по една тухла. И трябвало да върши цялото упражнение с много сериозен и съсредоточен вид. После се връщал по същия маршрут, влизал в музея и обикалял залите. Още на първата обиколка гражданите почнали да се чудят тоя какво прави с тия тухли. И тръгвали след него, за да видят. И така се налагало да платят входната такса, за да го проследят и вътре. До края на първия си работен ден просякът успял да примами в музея 1000 посетители.
Ако не ме мързеше, можех да направя една алегория за това как у нас едни хора вече 25 г. разнасят тухлите, а ние вървим след тях и си плащаме за тъпото любопитство... Но ме мързи.
Между другото, Божо и за мощите на светците, които бяха хит полани, го бъзикаха. Но специално за пръстлето на Предтеча въглеродния и ДНК анализ, направени в Оксфорд и Копенхаген, показаха, че са на човек, живял през I век в Близкия изток. Разбира се, по същото време там са живели доста хора. И всички те са имали мощи. Но поне се доказа, че костите са на съвременник на Христос.
При разкопките в Планината на тракийските царе край Враца оня ден намерили още един вампирски гроб, с добре запазен скелет на мъж и кол между ребрата. Къде копнат археолозите и хоп вампир. Имам една хипотеза, която, естествено, трябва да се провери. Допускам, че дървеният кол, с който се умъртвяват вампирите, е също толкова ефективен и за невампири. Не мислите ли?
Има и еднократни летни открития, които не хващат дикиш и поради това не се повтарят често: „Жена на Марс”, „Извънземен на луната”, „Мъжко куче роди четири», «Овцокоза в Панчарево», Неси в езерото Рабиша до Магурата и т.н.
