ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните часове правоверни политици, казионни медии и всевъзможни евроатлантически говорители се надпреварват да ругаят Соня Момчилова. И, да, неоспорим факт е, че тя има множество "грехове" в очите на всички тях.
Най-големият грях на Соня е, че мисли самостоятелно, че не ползва щампите, които се спускат от чуждите началници и папагалски се повтарят от жълтопаветния планктон. Соня се държи като разумен човек, който се съмнява във всичко, а не прегръща с показна страст всяка малоумна кауза, която бива спускана от властта.
Много, ама страшно много биха искали всички тези медиапули и клубзети, шагаревци и таламановци, както и останалият сбор от безмозъчни НПО активисти председател на СЕМ да не е Соня Момчилова, а жената, изпратена там от ДБ.
Да, същата тази Пролет, която се държи като нещо средно между партиен секретар на завода "Сърп и чук" в гр. Сталин през 1951 г. и завеждаща някой квартален клуб на ДБ през днешния ден, е идеалният човек за шеф на СЕМ според евроатлантическата общност.
Въпросната Пролет, както и онази Симона, която разбира от медии точно толкова, колкото Кирил Петков разбира от управление на държавата, имат една единствена роля в СЕМ - да бъдат цензори, да мачкат свободата навсякъде, където я срещнат.
Е, Соня не е такъв човек. И съм сигурен, че никога няма да бъде. Никога няма да се превърна в агитаторка на властта и няма да запее в хора на казионните медии. Затова пречи. Не се вписва в официозната матрица, не е част от консенсуса на лакеите, натегачите и страхливците.
И накрая, докато има хора като Соня Момчилова на важни позиции в медийната сфера, не всичко е загубено. Бъдат ли отстранени подобни хора, смятайте, че медийната свобода е окончателно отменена.
Петър Волгин
