ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Студентските години бяха едни от най-хубавите в живота ми. Бях от малък град и заминах да уча в СУ „Св. Климент Охридски” българска филология. Първата ми квартира беше с хазяйка, а стаята делях с момиче от Силистра, което учеше славянска филология.
Мизерни години бяха, но връзвахме двата края. В университета се хранехме в прословутата менза в чинии и купички от алпака, а на ул. „Аксаков” имаше и международен студентски стол. Като получехме колети с буркани и домашни манджи, беше истински празник - събирахме се цяла група уж да учим, а правехме купони.
Хазяйката ни беше стара софиянка, не ни досаждаше много. Доволна беше, че залягаме над уроците, не вдигаме голям шум и не водим момчета вкъщи. Проблемите с нея бяха свързани с банята и тока. Веднъж я чух да се оплаква на племенника си, че често се къпем и харчим много вода. Той й каза: „По-добре да се къпят, отколкото да не се къпят”. Зимата дразнител ставаше електрическата печка. Имаше един особено комичен случай. Когато веднъж ми дойде на гости приятелка от Консерваторията, хазяйката каза, че трябва да платим допълнително за тока, тъй като и приятелката ми е потребявала от отоплението. Голям майтап беше.
Стела Паунова, Търговище
