ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Вече никой не минава през нашето село, хората са уплашени до смърт”, оплакаха се жители на варненското с. Цонево. Защото нещастните случаи сред тях следват един след друг и въпреки водосветите за живот и здраве, трагедиите не спират. Според местните хора душите на загиналите бродят между къщите и всяват смут. Възрастните вечер яко залостват вратите, а майките не пускат децата да играят навън. Почне ли да се стъмва селото се превръща в пустош. Това накара хората от Цонево да се съберат и да решат от къде идват злините им. Всички бяха единодушни - от една и съща зловеща къща. Нейните обитателите си отиват от този свят един след друг и провлачват крак на своите комшии и приятели в селото.
Историята на Цонево започва преди няколко века. Първите му жители били българи, турци и цигани. Въпреки че хората не се познавали, преди да построят домовете си, те отделили парцел за църква. Но така и никой не се заел с изграждането на храма. Година след година мястото пустеело. Накрая местните хора решили да го продадат на младо семейство, което да си вдигне там къща. През 1967 г. Милка Илиева и съпругът й Марин започнали да градят дома си. Цялото село обичало младите. Милка станала учителка. Един ден обаче двамата решили да запалят семейния запорожец и да поемат към Варна за празника на Военноморските сили. След като се повеселили, те се отправили към Цонево. Но така и не стигнали до него.Хората от селото намерели колата им размазана от влак на ЖП прелеза на с. Султанци. Двамата починали на място.
След време друго семейство се заселило там. Това били комбайнерът Гочо и неговата съпруга, които неуморно се трудели на полето. Един ден отишли да жънат близо до моста над река Камчия, около с. Величково. Докато работели, се извила лятна буря. Двамата се скрили под комбайна. Открили ги на следващия ден изпепелени от мълния.
Въпреки нещастните случаи, трето семейство се настанило в къщата. Хората обаче се надявали, че злото завинаги ще си отиде от този дом. Причината - новодошлият бил учителят от Варна Владимир Лозенко. Той се интересувал от окултни науки и знаел как да се справи с прокобата. Шашнал съселяните си като заклал черна кокошка и намазал с нея праговете на къщата си. Ден по-късно си взел черна и бяла котка. След време намерил черната мъртва. Разказал на всички, че това означава, че доброто е победило злото и селото вече е свободно. След няколко години обаче и той намерил смъртта си преди да навърши 40 години.
Последният обитател се казвал бай Кънчо. Никой не разбрал какво се случило с него, но и той бил намерен мъртъв скоро след като се настанил в къщата.
През всички тези години обаче, хората от село Цонево, ставали свидетели и на други злокобни неща. Духове бродели из улиците и плашели минувачите. Всеки ставал свидетел на движене на предмети от невидими сили. "Хората, които намериха смъртта си без време заради къщата, искат справедливост и затова душите им не могат да намерят покой. Те ще останат на земята, докато не стане ясно какви сили има в къщата и защо взеха живота им", обясняват местните.
Въпреки че в този дом вече не живее никой, нещастията не спират. Много от младите обитатели на селото починали след злополуки. За да предпазят децата си, възрастните решили, че Бог иска от тях най-сетне да построят храм. Направили църква на името на княз Борис Покръстител.
Но и това не помогнало. Продължавали да умират хора сякаш без причина. Много били и удавниците в местния язовир. Един ден трима водолази били изпратени там, за да извадят поредния плувец, загубил живота си в дълбоките води. Опитните гмуркачи излезли отвътре с писъци и няколко дни отказали да говорят с когото и да било. Едва след седмица един от тях успял да обясни, че на дъното те попаднали на огромни сомове, каквито никой не бил виждал. Те се биели за останките на труп. Когато видели хората, веднага се насочили към тях, но водолазите се измъкнали. Картината, която се запечатала в паметта им е очите на чудовищните риби, които светели неестествено. "Злото така и не си тръгна от селото. Въпреки че къщата от години е празна и построихме църква, нещастията не спират.", категорични са жителите на варненското село Цонево.
