ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Знамение се е случило наскоро в столичната черква „Св. Николай“, популярна с легендите, че там са костите на Левски. Вратата хлопнала и жената, продаваща свещите, останала навън заедно с няколко богомолци.
„Опитваха се да отворят вратата с ключа, но безуспешно – сама се бе заключила“, разказаха свидетели, които ни изпратиха и снимки. Повредена брава или знамение свише - остава загадка, пише в. "Телеграф".
Дошли на помощ мъже, пробвали да извадят вратата от пантите, но отново без резултат, сякаш Мирликийският чудотворец бил решил да не пуска никого в този ден. Църквата на столичната улица „Цар Калоян“ е известна с преданията, че под стълбището й се намира гробът на Апостола на свободата Васил Левски.
Този февруари се навършват 150 години от обесването на националния герой, но мястото на гроба му все още остава неизвестно. Предполага се, че след като Левски е свален от бесилката, той е погребан в някой от християнските храмове в близост.
„Някаква ясновидка била казала, че костите на Левски са тука. Лежал под стълбището със сключени ръце и кръст в ръцете“, докладва жена, живееща в района.
По думите й тази легенда тръгнала сред хората преди около 10-ина години и оттогава малката черква се радва на голяма популярност. Самият храм се намира под козирката на хотел „Рила“.
При строителството на хотела бил направен голям изкоп, почти до стълбището на храма. Тогава обаче кости не е известно да са откривани. Друг вариант реди те да са потулени набързо, за да не засенчи нищо застрояването на центъра на българската столица.
Именно това се оказва голям проблем и при друг храм - „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ.
Там също се дирят мощите на революционера, считан от народа за светия. През 50-те години на миналия век църквата се оказва трън в очите на комунистическия режим. При масираното строителство храмът попада точно в Бермудския триъгълник, който трябвало да описват монолитните сгради на Партийния дом, Министерския съвет и президентството, тогава в процес на строеж. Т. нар. ларго на властта е доста по-важно от някакъв християнски храм, който така или иначе влизал в разрез с идеологическата доктрина за живот без Бог. Така съгласно разпореждане на Министерския съвет от 7 май 1956 година църквата "Света Петка Самарджийска" е трябвало да се събори.
Археолозите успяват набързо да я датират от XI век. Скоро обаче се оказва, че под нея лежи много стара римска гробница, която е от IV-ото столетие след Христа.
При последните проучвателни работи на обекта в близост до олтара излиза гроб, записан в документите под инвентарен номер 95. Според разказите на очевидци в него е имало череп, който лежал в близост и на едно ниво с основата на олтарния камък. Подколенните кости пък са се намирали в ниша в една от стените. Находката е фотографирана чинно, а после костите събрани в кашон и пренесени в Националния археологически музей.
Междувременно плъзнала мълвата, че е открит гробът на Васил Левски и костите му, но по нареждане на върхушката от БКП тялото е скрито, за да не засенчи култа към партията майка. Дни по рано вече е минал Априлският пленум, на който Тодор Живков опитва да вземе цялата власт – Вълко Червенков е критикуван за създаване на култ към личността, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.
В започналата ожесточена дискусия учени и интелектуалци се разделят на два лагера – единият защитаващ позицията, че това са костите на Дякон Левски, а другият яростно оборващ я.
Професорът от Духовната академия Христо Гяуров е сред първите изказали предположение, че тъкмо това е гробът на Левски. Шефовете на самите разкопки проф. Михайлов и арх. Бобчев също са на различни мнения. Проф. Стамен Михайлов е убеден, че скелетът не може да е на Левски, защото е от по-стара епоха.
В подкрепа ученият сочи, че основите на църквата са минали през костите на долните крайници, което нямало как да се случи, ако погребението е извършено по време на турското робство. Предполага се, че Дякона е свален от бесилото от родолюбиви българи и с риск пренесен покрай конака (днешната национална галерия - Двореца на жълтите павета).
Междувременно едно интересно сведение се открива в публикация в списание „Мир“. В броя му от 6 март 1937 г. баба Мария поп Павлова, която е жена на Ботевия четник Илия Джагаров, разказва следното:
„Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта по-рано гробът е бил откопан от тогавашния клисар при днешната църква „Света Парашкева“ („Св. Петка Самарджийска“) на улица „Мария Луиза“ и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е бил извършен от Христо Хамбаров-Гъската, който е бил във връзка с членовете на Софийския революционен комитет”.
През 50-те години църквата все пак не е съборена. Имало мегаломански проект да се издигне върху нея комунистически монумент, но плановете не са се осъществили.
Приживе писателят Николай Хайтов също бе убеден, че Васил Левски е погребан именно в църквата „Св. Петка Самарджийска“. През 2012 г. там бе поставена мемориална плоча, указваща гроба на Левски, зад стената на храмовия олтар.
Според автора на „Диви разкази” Васил Левски е бил погребан първо в гробището за престъпници, но е изровен оттам тайно и после е повторно погребан и опят по християнските канони в черквата „Св. Петка“ в днешното Ларго на властта.
Апостола на свободата Васил Левски е обесен, както е известно, на 18 февруари 1873 г. (нов стил) в София, на мястото, където се въздига сега неговият паметник. Обесването е станало публично, погребването му — също, и въпреки това нито гробът, нито костите му са могли да бъдат открити, когато е било решено да бъдат положени в основите на строящия се паметник. Оттогава възникват и споровете за неговия гроб.
Битуват сериозни подозрения, че костите на Левски могат да бъдат и в черквата “Света Петка Стара” на столичната улица „Цар Калоян“.
Днес църквата е известна сред хъшовете на столицата с това, че всеки четвъртък там се организира безплатна кухня за бездомни хора. Всъщност на опашката за топла чорба се редят много бедни българи, за които цените на храните в родината на Левски са непосилни.
Иначе самата черква е вградена в административната сграда на Софийската митрополия, където се намира седалището на патриарх Неофит. Църквата датира още от 1241 година и със сигурност е функционирала и в онзи мрачен февруарски ден на 1873 г., когато Апостола на свободата увисва със страшна сила на позорното бесило.
А дали революционерът е бил погребан после в този храм и как тялото му е пренесено покрай зaптиетата, все още се спори.
Доста любопитни са сведенията, че поп Тодор, участвал в спасяване тялото на Левски, е служил точно в църквата, която днес се намира в сградата на митрополията. Така че има вероятност информаторите, когато говорят за тези събития, да не визират църквата „Св. Петка Самарджийска“, а именно „Св. Петка Стара“.
