Когато се бориш с мутрите, а назначаваш адвокатката на „Мултигруп“ за зам.-шеф на парламента.
Когато искаш лустрация, а назначаваш прокурора на БКП в Разград от Възродителния процес за зам.-шеф на парламента.
Когато си лишен от адвокатски права, но се натискаш да сваляш главния прокурор и да заемеш неговото място.
Когато позорно си загубил изборите и си докарал левицата до най-ниския й резултат в историята, но не даваш оставка и дори заявяваш претенции за изпълнителната власт.
Когато идваш в името на истината, но анонимно фабрикуваш клевети във фалшиви сайтове.
Когато се представяш за противник на Кремъл, но внасяш поправки в Конституцията, облагодетелстващи прокремълския президент.
Когато си член на ЕНП, но искаш да смачкаш „братската“ си партия.
Когато говориш за свобода на словото, но се заканваш да режеш части от тялото на журналисти.
Когато правиш референдум за мажоритарни избори, но като влезеш в парламента, отказваш да ги превърнеш в политическа реалност.
Когато се бориш с ДПС и Сараите, но формираш заедно с тях правителствено мнозинство.
Когато ще демонтираш Пеевски, но даже физически заприличваш на него.
Когато ползваш говорителката на Орешарски за говорител на Орешарски – 2.
Когато се гневиш от джипката на Борисов, а се движиш с три бронирани джипа.
Когато си ходил на пиано бар с Борисов, а на другия ден разпъваш черни чували пред къщата му.
Когато олицетворяваш единството на нацията, но системно я разединяваш и похищаваш властта чрез държавен преврат, финансиран от криминални олигарси.
Когато победителят в изборите е изтикан в ъгъла и унижаван от нов Отечествен фронт.
Когато вотът на 900 000 българи е подменен.
Когато чалгата ще прави правителство с подкрепата на комунистите и либералите...
Когато всичко това се случва, значи живееш в България. А живота ти диктуват онези, които избраха да не живеят и да не плащат данъци тук.
Замисли се и ти къде ти е мястото, брат. И сестро.
