ГОРЕЩО
СЪСИПАХА "ГЕРОИТЕ" ОТ БОТУНЕЦ: МВР-то е превърнато в лична пиар агенция. Явно "калашниците" си имат цял квартал в София
Инженер, работил с КУБ във Варна: Много нагли и груби! Искаха да подкупят Министерството на културата, Баба Алино трябва да се премахне
Meteo Balkans със СТРЯСКАЩА ПРОГНОЗА: До четвъртък температурите ще ударят рекорди от 35 градуса, след това идват студ и дъжд
Евтим Милошев РАЗКРИ ТАЙНАТА! Ето кога ще стане ясно в кой български град ще се проведе "Евровизия"
Синът на Милен Цветков ще представя България на световен автомобилен форум
Покланяме се пред Калата в петък в Сатиричния театър
"Много ми е тежко, че татко си отиде. Обичах го много. Съжалявам, че не мога да говоря повече, но ви моля да ме разберете...", сподели преди минути пред ПИК Ивайло Калоянчев. Неговият баща Георги Калоянчев ни напусна завинаги днес на 87-годишна възраст. "Татко почина у дома. Беше тежко болен. Поклонението ще бъде в петък от 12 ч. в Сатиричния театър", допълни Ивайло Калоянчев. Калата, както го наричаха всички, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която го обича. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите. Някои от емблематичните му роли там са в „Сако от велур”, „Големанов”, „Старчето и стрелата”. В киното има близо 70 филма. Мнозина наричаха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко - и в театъра и в киното. Калата е от Бургас. Държавното висше театрално училище завършва през 1952 г. Веднага след това го взимат в трупата на Народния театър, но ролите, които получава там не са нищо особено, обикновено замества отсъстващи по болест актьори. Първият му филм е от 1951 г. - „Утро над родината”. Там играе циганчето Сали. Няколко години след това Калоянчев преминава в трупата на новосъздадения Сатиричен театър. Следват поредица от незабравими образи в незабравими филми - Спиро в „Специалист по всичко”, инспекторът в „Инспекторът и нощта”, Езоп в „Езоп”, Ганьо Балкански в „Бай Ганьо”... В последните няколко години Георги Калоянчев, който винаги е умеел да ни разсмива, плачеше много. Беше му истински мъчно за отминалите години. Беше го страх от смъртта, но казваше, че му е време за нея. И че е живял достатъчно.препоръчано


