ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 20 юни 2015 г. се навършиха 100 години от смъртта на Екзарх Йосиф Първи. Той ръководи Българската православна църква от 24 април 1877 г. до смъртта си. Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва право в Париж. В продължение на 38 години е талантлив, волеви и вдъхновен строител на българското църковно и учебно дело в Македония и Одринска Тракия до 1912 г.
За нас особено важна е оценката на един чужденец, един французин - Марсел Дюнан, който съвсем не може да се каже, че е настроен приятелски към българския народ. Но в книгата си "Българското лято", издадена в Париж през 1917 г. той споделя и впечатленията си от София в деня, когато се извършва погребението на Екзарха, от които разбираме каква огромна почит и уважение е хранил българския народ към своя Екзарх.
Ето как предава събитията французинът: "При пристигането ми в София бях много учуден от траурните декорации... През тези дни повечето къщи бяха окачили траурни знамена. Озадачени от моето незнание, обясниха ми, че има народен траур: на 3 юли /ст.ст. – б.р./ беше починал Екзарх Йосиф I, една от най-великите личности на модерна България. Потискан в продължение на векове политически от турския деспотизъм и духовната тирания на Цариградската гръцка патриаршия, българският народ започва своето Възраждане през 1870 година със създаването на своя независима църква с български екзарх... ...Войната /1877-1878 г. – б.р./ беше унищожила в Македония всички остатъци от училищна и църковна организация. Йосиф I възобнови училищното дело, като се сдоби от султана с разрешение българските училища да бъдат отделени от юрисдикцията на патриаршистите и поставени под негов личен контрол, впоследствие той успя да ги умножи.
В същото време, с помощта на правителството на Стамболов, той се сдоби и с правото да назначава владици на осиротелите епископски седалища в Македония... ...Вечерта беше тържественото му погребение. Шестдесет и четири депутации от различни части на България бяха дошли, за да му отдадат последна почит. Една огромна тълпа се трупаше по улиците, откъдето щеше да мине погребалното шествие от Светия синод към катедралата. Върху поставените на известно разстояние жертвеници на улица "Цар Освободител" и бул. "Дондуков" гореше тамян. Наредените на площад "Александър Невски" войници отдаваха "за почест"...
...Една дружина от македонския легион, доброволци от последната война, вървеше начело на кортежа пред ротите и ескадроните на редовната войска. Множество черни знамена, символизиращи различните краища на Македония, завзети от сърби и гърци, следваха погребалната колесница и бяха сведени в момента на спускане на тялото... Македонските дружества издадоха един некролог, който много добре определя смисъла на тази манифестация: " Човекът, който в разстояние на половин век работи безспирно и без умора за моралното единство на българския народ, го няма вече, Йосиф I , Екзарх на всички българи, склопи очи завинаги. Историята на неговия живот е история на две български поколения от Шар планина до Черно море и от Дунав до Бяло море, две поколения, които на два пъти през 1878 г. и през 1912 г. имаха щастието да се почувстват тъй близо до пълното сбъдване на техния народен блян...
...В деня, когато свободна България ще се поклони пред тленните останки на своя върховен духовен водач, повече от един милион българи, намиращи се под чуждо иго, не ще чуят даже звъна на камбаните... В този печален час ние смирено се прекланяме пред свещената сянка на този български пастир с надежда, че от висините на божествената правда, тя ще води към пълното освобождение и обединение на българския народ..."/Marcel Dunan, "L`ete bulgare notes d`un temoine", Paris, 1917/. Предлагаме четири кратки извадки от неговия "Дневник": 25 / 8, съб./1890/
"...Бератите излязоха по причина на нотата на Стамболов, подкрепена от представителите на Троичния съюз и на Англия, по инициатива на Австрия, на която признават преимуществото на Балканския полуостров. Руският представител не искаше да се отдаде тая сполука на Стамболовото правителство и трябваше да се покаже защитник на елинизма и сърбизма... 10 / 6 чет. /1892/ ... Бях на Високата порта при везира... Говорих му за сръбската пропаганда в Скопския и Дебърския санджаци под действието на сръбските консули и на гръцките владици да отварят сръбски училища под името славянски... Защо в Македония, гдето няма сърби, да оставя Портата сръбската пропаганда с помощта на Патриаршията и да работи против българите, да отваря в бъдеще работа на Портата и да прави българите недоволни... 7 / 7, 1895 /година/. В понеделник на 3 юли на 8 часа вечерта четворица души с ножове нападнали на улицата Стамболов. Секли го по ръцете и главата и на 6-ти умрял. Много се оскърбих от тая смърт и загуба за България. Тоя человек, силен по ум и воля, познаваше най-добре българите и знаеше как да ги управлява...
Такива человеци рядко се явяват в един народ. Той за Екзархията беше една силна опора... 7/VI, пет./1901/. От 16 V до 7 VI по натиска на Зиновиев султана поправи ирадето за Фирмилиан. Патриарха като получи уверения от Зиновиев, а може би и от Палата, че срещу ръкополагането на Фирмилиан няма да се дават на Екзархията берати или други компенсации в ущърб на Патриаршията, реши ръкополагането на Фирмилиан, който от 12 дни е в Солун... От всичко се видя, че българското правителство е ангажирано пред руското за ръкополагането, понеже политиката му е от няколко години руска, от която мисли, че ще се постигне кой знае какво.
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание България-Македония.
