ИВА НИКОЛОВА: Генерал Мутафчийски, докато сме живи, ще живеем! По-леко с психиката на хората. Животът ни не е свършил. Още. Добро утро, България! И горе главата!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По повод вълнуващия начин, по който ген. Мутафчийски пожела "лека нощ" на българската нация снощи, ми се струва, че има нужда от някои уточнения.
Не за друго, а защото властите пламенно ни призовават да не изпадаме в паника. Мислят си, че презапасяването с храна е признак на паника. Признак е, но тези, които се презапасяват с храна, явно смятат да живеят, иначе за какво им е.
Само че дали от почитаемия Щаб си дават сметка, че другият тип паника, която ни връхлита - как половината нация ще измре, понеже тя е застаряваща, води до много по-страшни последствия - до отчаяние, до отказ от живота, до безсилно очакване на смъртта...
Тогава какво значение има дали това ще стане от някакъв вирус. И защо да чакаш вируса, като можеш и сам да сложиш край на очакването си? Защото паниката е страх, а страхът и паниката са лоши съветници. Най-лошите!
Някой дава ли си сметка за това, когато държи прочувствени речи?!
И защо отчита паниката по презапасяването с храна? А другата паника, тая, дето не ще да яде и да пие, как я отчита? Дава ли си сметка, че болестите от вируси се лекуват, но душевните и психическите болести - не?
Дават ли си сметка, че може да си физически здрав или оздравял, но вече с параноя, с хипохондрия, с неврастения, с депресия, със социопатия - неизлечимо!
Хубаво е, че мислите за икономическите последствия - те са възмездими. Но мислите ли за психическите последствия - те са невъзмездими.
Какво правите с психиката на хората, а?!
Лекарите понасят основния удар. Разбира се, шапки долу! Разбира се, на колене! Защото лекар значи надежда. А не безнадеждност.
Затова не ни философствайте на тема "фризьорските салони", защото вие падате на нивото на фризьорски салон.
Да, ще ходим на фризьор. И на маникюр ще ходим. Дори ще се къпем и ще си перем и гладим дрехите.
И книги ще четем, и филми ще гледаме, и концерти ще слушаме, и на приятелите си ще се обаждаме, и рождените дни и празниците ще си честитим, и любимите си ще обичаме, и с враговете си ще се караме.
Докато сме живи, ще живеем!
Пък като умрем, има си процедури. Според вероизповеданието. Мъртвият вече няма бърза работа. Пък и земята е пълна с гробове на незнайни загинали в много по-страшни войни. На мюсюлманите ще им е по-трудно, понеже при тях тези правила са по-строги. Но по принцип на никого не му е лесно, когато се среща със смъртта. Освен на умрелия.
Само че това е, когато умрем. А докато сме живи, ще живеем!
И е крайно време да оставите ген. Мутафчийски да си почине и да се наспи. Безсънието е по-лошо от физическа болест, именно защото удря психиката. Неслучайно е едно от най-страшните мъчения, изпозвано от нацистите. Мутафчийски е лекар и знае това по-добре от нас. И без това вече му липсват 10-15 килограма, имунната му система е в риск, непрекъснато е контактен. Не докарвайте човека и до лудост!
Той е нужен.
А на нас не е свършил животът ни. Още. И ние ще го живеем.
Така че - добро утро! И хубав ден!
