Ива Николова: Потресът "Казвам се Атанас Атанасов - министър на културата"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Черни мисли напъплят всеки дори и най-неизкушен от културата и изкуството човек, който е имал нещастието да види и чуе първата пресконференция на министъра на културата Атанас Атанасов. Още от първия миг. Още от първото му изречение: "Казвам се Атанас Атанасов".
Много правилен подход - досега на български министър на култуната май не му се е налагало да се представя. Защото и физиономията, и името му говорят много за него. Но в случая с Атанас Атанасов - нито физиономията, нито името. Освен може би нахилената му за щяло и не щяло муцунка, която силно го родее с тика на разтеглената уста на патрона му Кирил Петков.
Следващият потрес настава от обявеното му образование - завършил колеж по актьорско майсторство в САЩ. Колеж! Нещо между средно и висше образование, което в българските реалии се нарича "техникум", тъй като обучението в него е между 2 и 3 години. Макар че у нас дори в техникумите има между 4 и 5-годишно обучение.
България е имала и други актьори на най-високия пост в Министерството на културата. С висше обазование, с 5-годишно обучение, включително и любими преподаватели в Акаденията за театрално и филмово изкуство и с изключително сериозни изяви на сцената и екрана. И то какви актьори! Само един Стефан Данаилов стига. Студентите му го наричаха "Мастер".
А тоя клетник Атанас Атанасов какъв да го наречеш. Особено след като го чуеш какви ги плещи. Той например "вярва в богатата българска култура". Вярва, значи?! А какво е да не вярваш в богатата българска култура. Нямам представа, но той, щом вярва, значи знае и какво е да не вярва.
И обещава на направи така, че "да се гордеем с едно светло бъдеще на България на световната карта".
Сладък, я прочети поне кратката история на България за домакини, за да разбереш откога държавата ни е на световната карта и кой друг е обещавал "светло бъдеще", та да не дрънкаш брадати глупости и клишета. От сорта на това, че днес "ще отгледаме плодовете, които да оставим на следващите поколения" - прости ми , Господи!
Начо Папазов пасти да яде! Специално за Атанасов: министър на просветата и културата.
Е, вярно, до 1962 г. Но то кое в момента не е като тогава?
Истински прозрения са и обявените приоритети на въпросния "културен" Атанасов: достъп до културата (Не стана ясно кой я е запрял някъде недостъпна); международен културен обмен (Човекът явно не следи и не зная, че обменът по тая линия просто кипи); опазване на културното наследство (Не думай! Направо е разтърсваща иновация за това ведомство).
Това нещо Атанасов обяви още, че "контесктът е леко мрачен", поради което ще преодолява "упадъка да си човек на културата". По тая линия на тоя министър доста работа му предстои, защото контекстът не е "леко мрачен", а става направо черен, като се има предвид до какъв упадък се е сринала родната култура, щом е поверена в ръцете на такъв юнак.
Не ни остава нищо друго, освен да повярваме на думите му "ще продължаваме да се състояваме", пък току-виж се научил да борави с глаголните форми.
Особено в компанията на зам.-министърката си Весела Кондакова, която явно е дялан камък. И с ГЕРБ е работила прекрасно в министерството, и на служебния Велислав Минеков е била заместничка, и въпреки че е завършила славянска филология в Пловдив, музикална асоциация е оглавявала, а сега подхваща сценичните изкуства, киното, училищата по изкуства, Фонда "13 века България", НДК и авторското право. Дай й сили, Господи! Е, можеш и да я свалиш на земята.
Но тя неминуемо ще се справи, защото дори на пръв поглед е типично олицетворение на една малко архаична представа за ИСТИНСКА представителка на изкуството и културата - хем е жена, хем не прилича съвсем на жена. По-бамбашка е.
А отговорите на въпросите на тази първа пресконференция на Атанас Атанасов направо заковаха последния пирон в капака на родната култура. И нещата станаха още по-страшни от заканата на другия заместник на Атанасов - Бойко Кадинов, който заяви: "Ще работим NOW", преди да се усети и да каже "сега". После заяви, че трябва да станем "ТРАНСПЕРЕНТНИ", както и да бъдем "OPEN MIND". Родна реч омайна, сладка, що звучиш навред край мен...
Между другото присъствието на Кадинов, както и мънкането на Атанасов в отговор на въпросите, само подчертаваше, че провинциалният читалищен благотворител може и да е подходящ за управляващите на "Просто Киро" и баш Кокорчо по хасковска линия, но определено не е за това място.
Затова NOW със сигурност можем да кажам, че след целия този псевдокултурен водевил на ум ни идва само едно - безсмъртните думи на безсмъртния Радой Ралин: "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Страшно си е наистина.
