ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Правителството на четворната коалиция, доминирано от ГЕРБ и Реформаторския блок, продължава да действа по изпитания метод "нахранете журналистите". Тази реплика на бившия външен министър в правителството на СДС Надежда Михайлова е една от култовите фрази на прехода. Михайлова е записана да я изрича от неизвестен "извършител" през 1999 г. на срещата й с членове на СДС в градското читалище в Ловеч.
От тогава тайната за "храненето" на медии и журналисти с държавни средства стана публична. В наши дни по-правилно би било да се казва "нахранете медиите". Защото лъвският пай от държавната ясла отива за собствениците им. Които се отблагодаряват на премиера и министрите: с безкритично и на моменти раболепно отношение от страна на журналистите за дейността на съответното ведомство и правителството като цяло.
Вчера БГНЕС информира, че за 100 дни на власт икономическият министър Лукарски (РБ) дава 1,67 млн. лв. от еврофондовете на избрани телевизии и радиа, а Централното координационно звено, което е на пряко подчинение на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев (ГЕРБ) - 1,08 млн. Вторият кабинет на Бойко Борисов продължава практиката от първия управленски мандат на ГЕРБ бюджетите за популяризиране на европейските фондове да се концентрират основно в 5-6 телевизии и 2-3 радиостанции. Това става ясно от обобщения отговор, който БГНЕС е получила от Министерския съвет след запитване по Закона за достъп до обществена информация. Справката, която агенцията е изискала, обхваща времето между 6 август 2014 г. и 23 февруари 2015 г. и включва управлението на служебния кабинет "Близнашки". За седем месеца рекламата на еврофондовете е погълнала над шест млн. лв. Храненето на медиите, разбира се, е практика на всяко българско правителство от началото на прехода.
Проблемът обаче стана актуален след влизането на България в ЕС заради изискването за рекламиране на оперативните програми по еврофондовете. По този начин в условията на рязко свиването на рекламния пазар вследствие на финансовата криза държавата се превърна в един от най-големите рекламодатели, особено за пресата. Тази сива зона на медийната политика лъсна за кратко в средата на 2013 г., когато "кабинетът Орешарски" публикува за първи път отчет за изхарчените за медийна- и пиар разгласа средства, преназначени за популяризиране на европрограмите.
Но от реалното осветляване на размера и механизмите, по които министерства, агенции, държавни фирми и общини захранват определени медии чрез реклама и обяви сме още много далече. А предполагаемото влияние върху редакционното съдържание вследствие на държавното финансиране намира отражение и в сгромолясването на България в най-авторитетните международни класации за свобода на словото. Налице са поне три проблема с разпределянето на рекламата за програмите по еврофондовете. Първо, министрите решават почти еднолично за изразходването на огромни ресурси на европейските данъкоплатци, при което се фаворизират определени електронни медии.
Второ, законът освобождава министрите от задължението да организират обществени поръчки за телевизиите и радиата. Рекламата за тях се раздава на принципа на предполагаемата им гледаемост (в България пийпълметрията също няма добра слава) и/или партийните симпатии към дадена електронна медия. Обикновено се "нахранват" големите телевизии и радиа. За вестниците и онлайн медиите нещата стоят малко по-различно, но също няма прозрачност. Те получават европари от медиа и пиар агенции, които самостоятелно или в консорциум кандидатстват за обществени поръчки за популяризиране на дейностите по конкретни европрограми.
Трето, публикациите за тези програми могат да бъдат и рекламни карета респ. клипове, и платени репортажи. Втората възможност съвсем разглезва облагодетелстваните медии – те почти не инвестират свой материален и журналистически ресурс за фокусиране върху проблемните теми от членството на България в ЕС. А как е в "белите страни"? Не се учудвайте, но обвиненията, че правителствата " купуват медиите" с държавна реклама – кога с предизборна цел, кого за целите на текущото управление, не са само български патент. Сериозната разлика е, че в тези страни има влиятелни обществени телевизии и качествена преса.
Дори да получават реклама от публични институции, те не спират да си вършат работата на кучета пазачи на обществения интерес. Най-наподобява българската практика ставащото в Австрия, която, както е известно, не е в челните редици на борбата с корупцията. Австрийското правителство, правителствата на федералните провинции и фирмите с преобладаващо държавно участие раздават всяка година апетитни суми на медиите за популяризиране на дейността си. В челната класация на облагодетелстваните са вестниците са най-голям тираж, т.е. булевардните издания.
Само през периода април – юни 2014 г. размерът на държавната реклама, пласирана в медиите, възлиза на 53 млн. евро. Дълго време рекламните кампании са една от онези области, в които министрите могат да решават автономно как да предоставят парите. Няма законови предписания. Конкурси също не са необходими. От средата на 2012 г. обаче държавните ведомства са задължени да съобщават разходите си за реклама на всеки три месеца на регулаторния орган KommAustria, което ги публикува. Австрийските политици обаче са намерили цаката на този механизъм за прозрачност.
Понеже изискването за публикуване на информация за държавните разходи за реклама засяга медии, които излизат най-малкото четири пъти годишно, силно търсени стават приложенията на вестници и списания, които се публикуват два-три пъти в годината. Правителствената реклама на плакати също не се отчита. Все пак "креативността" дава заден ход, след като медийното ведомство започва да налага глоби за неточни или фалшиви данни. В Германия Федералната пресслужба разполага със собствен бюджет за популяризиране дейността на правителството, разясняване на непопулярни реформи и др.
Тя избира само една комуникационна агенция за срок от четири години, която разпределя медийните бюджети. Отделните министерства, както и провинциалните правителства, също са рекламодатели. По правило в медиите се публикуват или излъчват само рекламни карета или клипове. През май 2014 г. германски медии критикуваха, че само за пет месеца, откакто е на власт, голямата коалиция (ХДС/ХСС и ГСДП) е раздала 10 млн. евро за реклама: в медиите и за брошури. Министерството на труда разяснява например с 3,3 млн. евро основно спорен момент от пенсионната реформа. Федералната пресслужба е на второ място с разход от 2,8 млн. евро.
Трето е здравното министерство с 840 000 евро. Голяма част от тях са изразходвани за актуализирания интернет портал на ведомството. Тези разходи дават повод на политици от Левицата да обвинят голямата коалиция, че средствата за социални реформи се орязват за сметка на саморекламата на управляващите. Самият Европейски съюз не прави изключение от подобен подход. В началото на т.г. ЕС раздаде 13,5 млн. евро на медии в шест страни с население от общо 180 млн. души чрез медиа агенцията "Хавас". Цел – подобряване на имиджа на ЕС. Но забележете, основният критерии за подбор на медиите е техните читатели и слушатели да не са "критици на ЕС.
Публиката е трябвало да бъде "неутрална по отношение на ЕС", за да може да бъде спечелена за европейската идея. По този повод германски медии коментираха, че ставаме свидетели на "творческа интерпретация на понятието за свобода на печата – важен за рекламодателя не е начинът, по който ще бъде разгледана темата, а поведението на читателя". Най-добре регламентирано и прозрачно е изразходването на средствата на данъкоплатците за реклама във Великобритания.
Там правителството е един от най-големите рекламодатели, независимо дали става въпрос за разясняване на това как да попълниш данъчната си декларация или как да се държиш като участник в уличното движение. Правителствените реклама и маркетинг са поверени на Central Office of Information, който обгрижва комуникацията на кабинета въобще. Разходите за правителствена реклама възлизат на 130 млн. евро за 2010 г. Офисът не разполага със собствен бюджет. Служителите му често координират сложни интегрирани комуникационни кампании като работят съвместно с представителите на съответните министерства - възложители.
Офисът има статут на агенция за публична администрация в рамките на изпълнителната власт. Отчита се на парламента и неговите комисии. Публикува годишен отчет за разходите на правителството за реклама, който е публично достъпен. Този преглед по темата "правителствената реклама" в Европа не претендира за изчерпателност.
Той би могъл обаче да послужи за отправна точка за дискусии, законодателни решения и нови практики, които да опровергаят традиционната българска максима, че "който плаща, той поръчва музиката". Поне по отношение на разходите от джоба на данъкоплатеца за разясняване и пропагандиране на собственото му европейско настояще.
