Избори без победител - Борисов спечели, но трудно ще има стабилност. Корнелия вкара БСП в изолация като при Жан Виденов, а десните са за опело
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тежки анализи тресат партийните централи след края на парламентарните избори. Общото впечатление на наблюдателите в нощта на 26 срещу 27 март, че не виждат щастливи политици, се задълбочи още повече на 27 март, когато за пореден път се потвърди брадатата истина, че лесно се руши и трудно се гради.
Вярно е, че и на тези избори има спечелили и загубили, но още по-вярно е, че всички са в цугцванг или, казано по-просто, ситуацията е патова, а полезните ходове на всички, попаднали в парламента, кръжат около нулата. И става все по-безпощадно видно, че не е ясно, когато губиш, какво печелиш и когато печелиш, какво губиш.
ГЕРБ спечели изборите. Безусловно, с много повече от предвижданите цял месец 2% - с 5,6%. Спечели ги
благодарение на изплашени десни избиратели,
които видяха, че техните традиционни партии от нацепения като вехта басма Реформаторски блок целокупно губят и предпочетоха да заложат на сигурно, за да не изгърми гласът им. Както българинът се спасява след всяка люта зима - не като помита властта, а като се хваща за зелено, тъй и тези избиратели се хванаха за стабилното.
Но точно по тази линия ГЕРБ и изгуби, прибирайки колебаещите се десни, защото сега трябва да накарат европейските си партньори да глътнат коалицията им с патриотите, което е малко вероятно да се случи. А ще трябва от време на време да флиртуват и с партията на Марешки по примера на един друг бивш десен фактор – с отвращение. Изобщо тежки дни ги чакат в парламента, особено ако направят правителство на малцинството.
Въпреки шеметната вълна, която БСП вдигна с избора на Румен Радев за президент и макар да удвои резултатите си на парламентарния вот, партията изгуби изборите единствено и само заради лидерката си Корнелия Нинова. Невероятната ѝ енергичност беше насочена в погрешна посока. Нинова не убеждаваше гражданите на България, че БСП иска промяна, защото се е променила, а
убеждаваше твърдите избиратели на партията, че тя е техният лидер
Чукаше на отворената врата на хората, които са изтърпели всякакви лидери, без да променят избора си и са готови да търпят и КУРНЕЛА, както я наричат бабите по селата. А може би переше гузната си съвест за партийните забежки и прибежки между СДС и БСП, за които ѝ напомниха.
Но БСП не изгуби просто изборите, а възможността да стане модерна. Защото, убеждавайки своите, че е своя, Нинова и новите ѝ лица забравиха максимата, че прекален светец и Богу не е драг и минаха границите. Пък и за пръв път от близо 30 години последната предизборна кампания имаше само едно лице вляво – на лидера, който удави новите лица в шумотевицата, която вдигаше около себе си. И сега не бива да се изненадва, ако точно след удвоения си резултат на вота партията се окаже в пълна изолация в парламента, горе-долу като БСП след Жан Виденов, когато беше първият голям срив на столетницата. Такива са парадоксите на демократичните процедури и сбърканите кампании.
Обединените патриоти спечелиха един мандат и нищо повече
При това с неясна продължителност и непрогнозируем край. А изгубиха не просто 5-6% от президентските избори досега и възможността да бъдат новият балансьор в парламента, но и перспективата да станат непреодолим фактор в българската политика поне за 4 години. Защото също говореха единствено на собствените си избиратели, а не на всички български граждани, особено в последните часове преди вота, когато завардиха границата.
Точно там се скъса тъничкият конец, по който можеше да мине европейската търпимост към участието им във властта. И забравяйки, че в България няма бежанци, не защото има ограда, през чиито дупки могат да минат цели армии, а защото дори бежанците не харесват стандарта на живот у нас.
На тези избори партриотите също потвърдиха едно брадато правило – че хората обичат да гледат сеира на скандалите, но не обичат скандалджиите. И че ако демонстрираш само силата на мускулите си, никой няма да повярва в силата на разума ти. Може би е пресилено да се каже, но в тази кампания обединените патриоти като че ли изпяха лебедовата си песен съвсем по радичковски – „лебеди мои”!
ДПС също изгуби проценти, но спечели голяма битка
не само срещу яростния си опонент, произтекъл от движението – ДОСТ, с която най-сетне премери реално силите си, но и дългогодишната борба, която води за своята репутация.
Не, никой от опонентите на ДПС не го е заобичал повече след появата на откровената ислямистка протурска партия на Местан у нас, нито след патриотичното писмо на Доган. Но, както са казали древните, истината се познава в сравнението. А Местан направи най-голямата услуга на ДПС, като накара хората да го сравняват с ДОСТ.
Затова не просто избирателите на движението го посочиха като своята партия, а и останалите българи засега мълчаливо го приеха като приемливата политическа сила в българския парламент. А изравняването му с патриотите само доказа, че у нас никакъв политически тарикатлък не може да е по-голям от разума на народа, който ги остави да си се балансират в парламента, както намерят за добре.
„Воля” спечели. Дали?
Дали поредната партия-мюре, която скокна в законодателната власт наистина е получила доверието на гражданите? Или това е кратък номадски набег на ГМО в политическия живот?
Виждали сме ги неведнъж – БББ на Жорж Ганчев, "Евролевица" на Александър Томов, БДЦ на Христо Ковачки. И пак по радичковски: „Къде сте бе, лебеди мои?”.
Дали образуванието на Марешки е техен последовател, ще стане ясно буквално в следващите месеци, ако преди това съдебните органи не решат дилемата. А в това време Марешки да отговори логично защо един успял бизнесмен зарязва бизнеса си и влиза в политиката, където е толкова ветровито, че може да изгуби не само доверието на хората, но дори аптеките и бензиностанциите си. Защото, ако не знае политологичния термин „партия – изкуствена патица”, да види какво се случва с мюретата в лова. Едно е също е.
Като стана дума за патици, ум робува, ум царува, ум патки пасе – явно това беше девизът на Реформаторския блок преди и по време на тези парламентарни избори. И
закономерно стигна до заупокойното – за него или добро, или нищо
Тия хора от т.н. автентична десница трябва да са много глупави, защото могат да настъпват една и съща мотика по няколко пъти на ден.
Не стига че приличаха на циганска фуста от кръпки, ами се и нацепиха точно преди изборите. Един (Христо Иванов) се прави на софийско жълто паве и общо взето има същия интелектуален капацитет. Друг (Радан Кънев) се представя за политически чистофайник, като че ли не вижда кой е застанал до него. Да не говорим, че и двамата излъчват разтърсващия чар на траверса, която препъна цялата стара десница на този вот. Третите пък – остатъчните реформатори, са си сплели плитките като в легендата за Калиакра, та като скачат в пропастта, да не би някой да оцелее. Сега там хвърчат оставки и лидерски глави.
Но нека не забравяме и многострадалния десен избирател у нас, който цял живот върти гнусливо нос от своите и се държи като онова разглезено дете, описано със стихчето
„ту му млякото горещо, ту пък друго нещо”.
А това не са малко хора – това са около милион, милион и половина избиратели, част от които вече се изнесоха в чужбина. Те много мразят комунистите, но трябва да знаят, че заради техните капризи и негласуване БСП е още жива, че в момента се и въздига.
Защото членовете на тази партия могат да са бесни на много неща, които тя върши, но по избори стоят твърдо зад нея. А десните избиратели предпочитат да мърморят като махленки на стобор и да гледат как техните партии губят битките. Така че те не просто си поделят вината с десните политици, но дори по-голямата част от тази вина е тяхна.
И така, 26-и март отмина, отмина и 27-ми, дните след изборите се нижат, а яснота не настава. И може би, за разлика от много пъти досега, това са първите избори, в които никой не се обяви за победител, а равносметките на всички са тъжни. Може би защото познанието ражда тъга. Да не би пък родните политици да са помъдрели?
А дано, ама надали...
