Изборната 2019-а: Превратът на олигархията и куклите за поръчки Корнелия, Прокопиев и Радев (ЧАСТ ПЪРВА/СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не, не! Не изборът на главен прокурор, нито свободата на словото, нито демокрацията, нито каквато и да било човешка и държавническа ценност, са в полезрението на една шайка соросоиди, обединени в самопровъзгласената „Демократична България”, сринатата от лидерката си Корнелия Нинова БСП и продажните и поръчкови техни журналисти и медии, които се държат като Вишински и Гьобелс на квадрат, умножен по Хитлер и Берия.
Съвсем друга е тяхната цел и задача, съвсем друг е патосът на мощните им крясъци по медиите и улиците, съвсем друга закваска има бурната им дейност.
Всички тези хора и структури, целокупно и един по един са напълно наясно, че никога не могат да получат властта по законен път, тоест, чрез избори.
Напълно наясно са, че каквото и да говорят и каквото и да вършат, будят само отвращението на хората и отблъскват всеки нормален човек. Толкова са наясно по този въпрос, че дори не се погнусиха да се обединят в атаката си към властта, макар принципите им да са диаметрално противоположни.
Всъщност какви принципи?
Когато става дума за власт и пари, има само един принцип – интересът. А когато става дума за хора като тези, освен за интересчийство, няма за какво друго да се говори.
Тази изборна година смъкна политическите им маски и оголи едно доста зловещо лице на щедро финансирани от подсъдими лица и чужди организации с антидържавна дейност превратаджии, които не подбират начините и средствата, с които да оправдаят и парите, и ламтежа си.
В течение на няколко години, но най-вече през 2109-а, тези хора разиграват сценария на пълзящия преврат с главни действащи лица Корнелия Нинова, Румен Радев, Христо Иванов, Лозан Панов, Иво Прокопиев, Цветан Василев, Огнян Донев, Сашо Дончев и техните пробити медии и журналисти от Клуб Зет, Свободна Европа, БТВ, БНР, Офнюз, „Сега” и разни там други.
Вдъхновени от предишните си победи, разбира се, благодарение на мекушавия нрав на онзи, срещу когото се борят – премиера Бойко Борисов, те решиха, че тази изборна година за тях е на живот и смърт. Ще катурнат правителството, ще унищожат несъгласните с тях, ще разчистят неудобните и ще яхнат многострадалната ни държава. Или сега, или никога.
До този момент в пантеона на погиналите от техните варварски продажнически набези и от боязливия нрав на премиера се наредиха Димитър Главчев (председател на Народното събрание), четирима министри и един вицепремиер (проф. Николай Петров, Николай Нанков, Валентин Радев, Ивайло Московски, Валери Симеонов). Инспирираният скандал от олигарха Сашо Дончев с главния прокурор Сотир Цацаров отряза Георги Гергов от ръководството на БСП. Появи се понятието „гейт”, което се лепеше за всяко име и ситуация.
И още тогава трябваше да ни светне под шапките какво всъщност върши една овълчена за власт групичка в държавата, провъзгласяваща се за лява и за дясна, която обаче няма никакъв шанс пред избирателите.
БСП начело с Корнелия Нинова и кръга около подсъдимия олигарх Иво Прокопиев и политическото ГМО Христо Иванов си разпределиха ролите до евроизборите през май и след това. А беквокал на изпълненията стана президента Румен Радев.
Старта даде Корнелия Нинова и тогавашната ѝ говорителка Елена Йончева, която въпреки цялата си несъстоятелност и провалените евроизбори на БСП днес е евродепутат.
И за да няма колебания какво ни чака, Нинова обяви, че „2019 ще бъде преломна”. А беквокалът на цялата акция по завземането на властта, по съвместителство и президент на републиката Румен Радев тегли апокалиптична реч навръх Нова година за „блатото” България, както определя държавата ни.
Социалисти и соросоиди издигнаха лозунга: всички срещу ГЕРБ, всичко за победата! Развяха знамето на компроматите, уличния и парламентарния натиск…
И се започна.
ЯНУАРИ
Превозвачите продължиха наивно да подкрепят монополистите в бранша и да скачат на Плана „Макрон”, създавайки илюзията за напрежение в държавата.
И БСП, и компанията около Христо Иванов заедно с прокопиевите медии скочиха срещу Закона за личните данни.
Корнелия Нинова атакува директно зам.-главния прокурор Иван Гешев заради обвиненията срещу Елена Йончева, че е прала пари на КТБ през общо офшорни фирми с Цветан Василев. И по време на партийния си форум заплаши, че Елена Йончева ще разкрие корупцията в цялото правителство.
И – о, чудеса! – след двугодишни родилни мъки се появи червената телевизия.
Фаворитката на Корнелия Нинова Елена Йончева подхвана магистралите.
Шефът на Агенцията за пътна инфраструктура Светослав Глосов подаде оставка.
На 29 януари социалистът Георги Свиленски определи слуховете, че Йончева ще оглави евролистата на БСП като спекулации.
А на 30 януари Елена Йончева взриви скандала „Ало, Банов съм!”, в който се оказа, че изнудвачът Ангел Ангелов тайно е записвал разговори на министъра на културата, които обаче нямат никаква връзка с корупцията. Боил Банов оцеля на поста.
Заедно със зимните виелици се развихри и слухът, че шумната и вездесъща омбудсманка Мая Манолова ще се кандидатира за кмет на София.
Беквокалът на подривната акция Румен Радев продължи да хвърля дърва в огъня, като напада Бойко Борисов и плюе държавата.
Действията на превратаджиите през първия месец на годината бяха с променлив успех, но не и без постижения – все пак падна една управленска глава и започна да се създава усещането, че БСП е хала и сила.
ФЕВРУАРИ
донесе нов повод за атаки от страна на БСП срещу ГЕРБ заради Централната избирателна комисия с изтекъл мандат, която управляващите не искаха да сменят, но червените надделяха и...получиха по-малко места в новата ЦИК.
Драмите във Венецуела и разделителната линия „Мадуро – Гуайдо” внесе известен разкол между социалистите и соросоидите, но те тактически го премълчаха и не се погнусиха публично един от друг.
За радост на превратаджиите скандалът с руското отровно вещество „Новичок” се пренесе на родна почва не без енергичното участие на британските медии и без възкресена историята с отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев.
Поради слаб интерес към тази интрига живителен сок в спадащото напрежение внесе желанието на управляващите да отменят машинното гласуване и заговорниците в един глас заплакаха за убитата демокрация и свобода на вота.
Нов прилив на сили и крясъци им даде повишаването на прага на преференциите, заради което веднага бе развита интригата, че ГЕРБ управлява заедно с ДПС.
В това Корнелия Нинова намери повод да реализира възложената ѝ задача, като взриви парламента отвътре и за втори път изведе депутатите си от Народното събрание с надеждата, че ще провали кворума. Но, както всичко на този свят, и това повторение се превърна във фарс.
И така дойде
МАРТ,
през който соросоидните снайперисти в лицето на прокопиевите медийни слугини започнаха да отстрелват противниците си един по един с най-достъпното за простосмъртния българин оръжие – апартаментът и шуро-зетьо-баджанащината.
Още на 1 март пръв удара понесе финансовият министър Владислав Горанов, който се оказа, че живее в жилището на кума си, но интригата дали му плаща наем или не увисна във въздуха.
Затова стрелбата веднага (на 6 март) се пренасочи към здравния министър Кирил Ананиев, чийто син бе обвинен, че работи в бургаската болница в конфликт на интереси.
Последва мощен скандал с кмета на Созопол Панайот Рейзи, който завъртял далавера за 2 милиона лева. Превратаджиите с трепет очакваха Борисов да го отстрани и той не ги разочарова. Обаче Рейзи се оказа инат и не напусна поста си. Тесла!
И удари часът! На 19 март избухна скандалът на скандалите със суперлуксозния апартамент с вътрешен асансьор на втория в ГЕРБ и до този момент неприкосновен Цветан Цветанов, купен на безценица от фирмата „Артекс”. Цветанов побърза да замине за САЩ, за да търси защита.
В това време – на 23 март, от правителството изхвърча правосъдният министър Цецка Цачева по същата причина – евтин апартамент от „Артекс”.
Пак заради същото изгърмя и зам.-министърът на спорта Ваня Колева, който се оказа и кумичка на Цветан Цветанов.
Без малко да изгори и шефът на антикорупционната комисия в парламента Борис Ячев заради жилище от 50 кв.м., но му се размина.
Соросоидните снайперисти от медийния слугинаж вдигнаха високо прицела и на 25 март стреляха по най-големия враг на подсъдимия им олигарх Иво Прокопиев – шефа на КОНПИ Пламен Георгиев заради покривната тераса на купеното му на старо жилище.
На другия ден заради разнопосочната соросоидна стрелба поста си освободи заместничката на Цачева – Десислава Ахладова.
Същия ден с длъжността си се прости и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов пак заради жилищен компромат.
На мушката застана и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов също заради това, че има покрив над главата.
Покрай сухото взе да гори и мокрото – министърката на туризма Николина Ангелкова също без малко не падна жертва на имотната стрелба, но това вече беше „приятелски огън” от отколешния ѝ враг в кабинета Валери Симеонов.
Жертва също на приятелски огън стана и един от соросоидния кръг. Вдъхновени от успешната си стрелба по управляващите, психоснайперистите гръмнаха и елиминираха собствения си успешен евродепутат Светослав Малинов заради вътрешните им интриги.
И изведнъж – о, ужас! – в тежка имотна афера с въпросната фирма „Артекс” се оказа забъркана и соросоидната икона с политически уклон – шефът на ВКС Лозан Панов, покрай палавата си женица. Тя пък се впусна в епистоларен жанр в соросоидните медии с крайно неприятни последствия за репутацията на мъжа ѝ.
Междувременно току избухваха локални стрелби по посока на любимите на Нинова и Йончева магистрали и омразната и за двете АПИ. В опита си да повторят акцията с майките на деца с увреждания „Системата ни убива!” активизираха медицинските сестри, чиито искания винаги звучат справедливо. Създадоха ОФ за честни избори.
А главозамаяното им опълчение се добута до ситуацията „живи и умрели”, та набъркаха дори починалия актьор Иван Ласкин, който приживе нарекъл Борисов „идиот”. Тъй де – всичко за победата, всичко в името на победата!
И така, след богатия протестърско-снайперистки урожай по застлания от политически и властови трупове път, се стигна до
АПРИЛ
и прекия удар по заветната цел на подсъдими олигарси и соросоидни протестъри – прокуратурата. Понеже мандатът не горещо мразения от тях Сотир Цацаров видимо изтичаше и занимавките с него вече изгубиха смисъл.
На 4 април соросоиден куршум улучи зам.-главния прокурор и шеф на НСлС Борислав Сарафов – за всеки случай, ако реши да се кандидатира за главен прокурор. Отново бе използван имотния сюжет, но по линия на сина му, заради което той излезе в отпуск.
Пролет пукна, соросоидите – не. А пролетното слънчице, освен листата по дърветата, съживи и посърналите и повехнали протести срещу прокуратурата.
В началото на април на техния терен изгря нова борческа звезда със съответното име – „Боец”, който бе посрещнат пред съдебната палата като освободител. После се оказа, че „совите не са това, което са”, че предводителят им е овъртолен в зависимости от избягалия банкер Цветан Василев, че май не е от най-интелигентната част на обществото и… славата помръкна.
На този фон мощен глас нададе беквокалът на заговора Румен Радев с невиждан до този момент КСНС срещу корупцията, на който всички възмутени го изоставиха, а той произнесе самотна объркана реч. И тази опозиционна слава взе да повяхва.
А лицето на корупцията – осъдената Десислава Иванчева, се кандидатира на евродепутат.
Конфузът стана двоен, когато и арестуваната за участие в ОПГ Евгения Банева направи същото от затвора под егидата на един небезизвестен Готи, който обаче я изостави понеже Баневи ограбвали хората.
Неспирният соросоиден възглас „Долу прокуратурата!” взе да се спихва, а протестърската слава взе да завяхва, но се появиха нови и стари обекти за отстрел.
На 9 април политическият труп на отдавна нацеления депутат Делян Добрев се търкулна не заради него, а заради апартамент на роднини.
Започна настървеното преследване на земеделския министър Румен Порожанов по всевъзможни поводи, който показваше поразителна бронебойна устойчивост.
За сметка на това заради новата мода – къщите за гости, сменила престъплението да имаш апартамент, удари зам.-шефката на Фонд „Земеделие” Иванка Багдатова-Мизова.
А на 11 април сюжетът „тераса на апартамент” гръмна заместника на Пламен Георгиев – Антон Славчев, който сподири началника си в безсрочен отпуск до приключване на разследването също на една тераса.
Пътьом обаче къщите за гости повалиха без време и зам.-министъра на икономиката Александър Манолев.
Жертва на разнопосочните гърмежи без малко не стана и самия Валери Симеонов заради сградата, в която се помещава телевизията му в Бургас.
Паравоенни формирования се събраха на тайна среща в Тетевенския Балкан да кроят планове за предстоящото сваляне на правителството и пряката им намеса в съставянето на следващото под егидата на Румен Радеов и участието им в него. По-късно Корнелия Нинова подписа предизборно споразумение с тях.
Така в шеги, закачки, многопосочни изстрели и отрязани увправленски глави настъпи изборния
МАЙ.
Политиците затънаха в предизборни баталии, а беквокалът им взе инициативата в свои ръце.
Румен Радев се похвали, че германският концерн „Фолксваген” идва в България благодарение на него и изяде мощен шамар от предшественика си Росен Плевнелиев, който работи по сделката, заради това, че я постави на карта.
След това президентът открито прегърна протестърския устрем срещу прокуратурата и започна да привиква всички шефове на съдебната власт, започвайки от Сотир Цацаров, за да си говорят за предстоящия избор на главен прокурор. Повечето от повиканите не скриха смайването си.
Сигналът, че президента е пряко обвързан със сценария по торпилирането на прокуратурата беше даден.
Протестърите получиха глътка въздух с една оставка – на 14 май най-сетне я подаде и земеделският министър Румен Порожанов.
Елена Йончева продължи да хока АПИ и се затръшка за плевника на Бойко Борисов. Но се оказа, че роднините й са затънали в далавери с любимите на протестърите къщи за гости, тъй че и това тяхно знаме провисна омазано.
Изборният 25 май сложи край на социалистическо-соросоидния напън под лозунка „Въздухът трепери!”. ГЕРБ победи.
На 30 май БСП се върна в парламента като във втора част на сюжета „Идат кат’ аслани”. Играта за корнелия Нинова свърши. Свършиха и изборите и през
ЮНИ…
не само заради настъпващото лято стана още по-горещо.
Само че вятърът се обърна и задуха със страшна сила в лицата на заговорниците.
Един от сценаристите на президентските беквокални напеви – Иво Христов, който влезе с измама в Европарламента, обяви българите за „някаква аномалия” и втрещи дори поборниците срещу ГЕРБ.
Румен Радев пък свали последната си маска на лобист за „Грипен” и, повлечен от инерцията си да обвинява управляващите в корупция, набеди за същото и САЩ, защото правителството ни избрало F-16.
БСП буквално се превърна в кланица.
Ритуално самоубийство направи лидерката Корнелия Нинова, като подаде оставка, която се оказа мнима. А след това взе главите на всички, които ѝ се противопоставяха, за да покаже на господари и партньори от соросоидната общност, че те са виновни за неизпълнената задача да гътнат ГЕРБ от властта.
Спецпрокуратурата нахлу в офисите на Иво Прокопиев и иззе купища документи по вече трето разследване на подсъдимия олигарх със запорирано имущество и сметки.
Прокопиев надникна и зад ЧЕЗ, което на 21 юни отново излезе на терена след злополучната Гинка – точи път чрез „Еврохолд” и нечувания до момента бизнесмен Асен Христов, който се оказа приближен на Цветан Цветанов.
Корнелия Нинова отново нададе вой за посегателство върху свободата на словото заради строшената през нощта стъклена врата на в. „Дума”. Оказа се, че страховитият набег е извършен от среднощен пияница, който объркал вратата на редакцията с тази на кръчмата си.
На този фон спряганата на кандидат-кмет на София омбудсманка Мая Манолова обяви: „Не съм на тезгяха”.
Заради изнемощялата сила на социалистистите заговорническите акции се прехвърлиха изцяло в ръцете на соросоидите протестъри и сподвижници на подсъдимите олигарси.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ САМО В ПИК!
