Избързваме ли с честването на 180-годишнината от рождението на Левски? Сватбата на баба Деребейка - единствен ориентир за датата му на раждане!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Предстои седмица, в която всички сме длъжни да помислим поне за миг за най-великия ни предтеча - Васил Левски. На 18 юли се навършват 180 години от рождението на Апостола. След два дни ще преклоним глави, за да почетем големия революционер, но дали точно това е денят на неговото раждане?

В памет на националния кумир трябва да продължаваме да търсим истината за неговия живот и да се опитаме да узнаем всички факти, свързани с делото и съдбата му. Това ни подтиква да направим известният историк и писател документалист Веселин Игнатов. Той апелира да прогледнем отвъд общоприетите дати, в това число и тази на рождението на Апостола. В своето документално разследване "Васил Левски. Факти и фикции" ученият патриот посочва:

"Утвърдената в историографията и наложена в общественото съзнание 1837-а година [като година на рождението на Дякона] се уповава единствено на сляпа вяра в неподкрепените с никакъв аргумент късни спомняния и мъдрувания на родственици на Левски. С определена увереност поддържам като дата на раждането на българския Свободотвòрец 8 октомври 1840 г."

Приетият в учебниците и в общественото съзнание ден 18 юли 1837 г. не издържа на историографската проверка на автора. За да достигне до този извод Игнатов черпи сведения от "осем независими един от друг източника, чиито автори, с изключение на Захарий Стоянов, са контактували с Левски".

Той започва разследването на неяснотите и неточностите в живота на Левски така:

"Васил Иванов Кунчев-Левски декларира, че е на 26-27 години на първия разпит-анкета пред разследващата го в София Специална правителствена комисия на 4/16 януари 1873. Датирането съгласно това показание на рождението му в 1846-1847 г. противоречи на установеното за неговия живот." Отделни изследователи са склонни да мислят, че или протоколчикът на разпита, или писарят, изготвил от оригиналния протокол преписа, по който днес познаваме тези показания, е подменил неволно графичния знак за цифрата 3 [٣] с 2 [٢] поради сходството в тяхното изписване на арабица. Те предлагат корекция „тридесет и шест – тридесет и седем години“ и отнасят рождението на Апостола в 1836-а или 1837-а (ВЛДЛ 1987, 16; Панайотов 1998, 126)."

Авторът хронологично се спира на житейски моменти, които помагат на преразглеждането на възрастта Левски: "не може едва 8-9 годишен да постъпва ученик в класното училище в Стара Загора през 1855-а; нито пък 12-13 годишен в 1858-а да го ръкоположат за монах, за което каноничните правила изискват навършване на минимум 15-годишна възраст."

Подчертава нелепостта и дори смехотворността на спомените, на базата на които някои историци определят датата на раждане на Дякона:

"Неразполагайки със сигурни документални данни кога е роден В. И. Кунчев, първите му биографи се уповават на възпоменания на негови близки родственици – сестрата Яна Иванова Кунчева-Начова, зетя Андрея Начов, първия братовчед Васил Генчев Караиванов, които хронологизират рождението му в 1837 г. Наглед въпросът е разрешен. Само при затворен поглед. Простор за дискусия – необятен. Защото за единствен ориентир те приемат сватбата в същата година около Петровден [29 юни] на някоя си баба Деребейка, на която, помнело се от всички, майката на бъдещия революционен водител не присъствала. Отсъствието ѝ, макар да била побащима, се обяснява – „вероятно“ [!?], понеже току-що е родила или е очаквала всеки момент да се освободи от бременност (Унджиев 2007, 757). Безтегловността на тази възстановка е умопомрачителна. Излиза, че помнят точното време на едно чуждо празненство и по него насрочват рождението на своя брат, шурей, братовчед. Впрочем, и за двете събития назованите информатори не разчитат на лични впечатления поради малолетие [Яна], отстраненост от фамилията [А. Начов] или просто защото не е роден [В. Г. Караиванов]. В най-толерантния вариант информацията произтича от втора ръка, което никак не гарантира нейната достоверност, при това е съобщена в твърде напреднала възраст."

"Това, че годината е аранжирана и най-вероятно погрешна, проличава от сведенията на съратници, познайници, съвременници на Апостола, игнорирани като по сакраментален обет от изследователите" - отсича авторът и последователно и логично разглежда всички източници, стигнали до нас, за да докаже тезата си, давайки възможност на читателя да се убеди сам в правотата й. По същия начин той разглежда всички важни събития от живота на Левски, посочва ясно кой го е предал, разглежда подробно предположенията за местонахождението на гроба му... Старателно и добросъвестно изследва сведенията, без да манипулира и се опитва да накара всеки, който има очи и отворен ум, да прогледне за истината. 

"Васил Левски. Факти и фикции" ще ви накара да погледнете по различен начин на всички важни събития в живота на гениалния революционер. Ще разберете кой е предателят на Левски и кои са най-категоричните факти, които могат да ни ориентират днес, къде е гробът на Дякона и къде със сигурност не е.

Скандалната и обективна книга, подчинена на желязна историческа логика, е на книжния пазар с логото на издателство "Милениум". В същия дух Веселин Игнатов разсъждава и за други наши велики предтечи в изследванията си "Хан Крум Победоносецът" и "Разстрелът на Христо Ботйов". Увлекателните нови трудове имат за цел преодоляване на историческите неточности и са израз на искрените усилия на автора да се въздаде заслуженото признание на едни от най-великите българи. 

Книгите на издателство "Милениум" може да поръчате на тел.: 02/879 40 06 (в делничните дни, от 9 до 16 ч.), на email: [email protected] или на сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Можете да купите томовете и от книжарската мрежа, както и на столичните aдреси: ул. "Николай В. Гогол" 24, ет. 1, ап. 1А (входът е на ул. "Янтра") и бул. „Мария Луиза“ 92, ет. 3.