ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Рим. Кварталът на изкуствата „Трастевере“ – Италианският „Монмартр“, разгарът на управлението на Бенито Мусолини. Деветгодишно хлапе надзърта през опушените прозорци на бронзовите леярни, чиито произведения създават блясъка на Ватикана, Ню-Йорк, Париж, Лондон и всички велики градове в света. Класиците на XX век Джорджо де Кирико, Крочети, Мандзу, Греко, Перикъл Фацини, Джино Джанети и Умберто Мастрояни гледат с тънки усмивки момчето, което ги наблюдава. Не след дълго го взимат за чирак.
В следващите години Виторио научава занаята, но ревностно пазените тайни на майсторите се налага да… краде. Ден след ден изкуството не се учи, то е плод на човешките отношения и чувства. Благодарение на това, чрез ръцете на Виторио Лофреда, технологията за отливане на бронз на мистичните етруски е жива и до днес. Още в тези години Виторио се оказва част от световния творчески и политически елит. Един ден отнася макет за скулптура в красива италианска вила, а врата му отваря Жаклин Кенеди.
През 1961 година Виторио Лофреда вече е световноизвестен сред почитателите на монументалната скулптура. Тогава получава поръчка от северноамерикански скулптор - да излее в бронз, по гипсов модел, огромна монументална композиция, в чест на виетнамските войници, загинали по време войната със САЩ. Историята мълчи за подбудите на американеца – гузна или будна съвест, но впоследствие скулптурата е подарена на Виетнамската държава и може да се види в Ханой.
През осемдесетте години с Виторио Лофреда се свързва Тунизийският диктатор Хабиб Бургиба. Поръчката е да се направи статуя в цял ръст, висока 15 метра, с два асансьора. За целта са били нужни позлатени отливки от лицето и ръцете на Бургиба. Виторио ги е правил под дулата на автомати. Проектът не е бил осъществен, защото скоро след това в Тунис се случва „Медицинският преврат“.
През годините Виторио Лофреда преподава на студенти от САЩ, Япония, Южна Корея, Швеция и Иран. Ректорите на художествените академии в Токио и Париж са го канили за преподавател с огромни хонорари. Той категорично отказва с фразата: „Никога, никога няма да напусна Рим“. Води и предаване по телевизия RAI – „Професията скулптор“… Докато на едно парти в Рим среща съпругата си Диана. Седмица по-късно тя получава картичка с надпис: „Завинаги твой“. А след три месеца двамата заживяват в Стара Загора.
15 години по-късно, след десет години творчество в България, Виторио Лофреда казва „Аз в Рим в не искам да живея!“.
Преди дни в Стара Загора той представи картини от своята първа самостоятелна изложба в града. Така артистът отбеляза 50-годишния си творчески път.
