Известният драматург Юрий Дачев пред ПИК: Президент трябва да бъде интелектуалец като проф. Герджиков, който работи с ума си, а не човек с вдигнат юмрук
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният драматург и сценарист Юрий Дачев се включи в Инициативния комитет за издигане на кандидатурата на проф. Анастас Герджиков за президент.
Доц. Дачев е завършил театрознание във ВИТИЗ и е специализирал история на театъра и театрална критика в Университета на Флоренция. Преподавател е по театрална критика и драматургия в НАТФИЗ.
Пред „Ретро“ той разкри какви са мотивите му да подкрепя проф. Герджиков за поста държавен глава.
- Г-н Дачев, защо решихте да подкрепите проф. Анастас Герджиков за президент?
- Мисля, че е добре най-накрая на това място да бъде човек с доказани интелектуални качества. Човек, който има широк поглед върху културата и историята и на Европа, и на света. Второто, което мисля, че е важно – президентът да бъде една равновесна фигура. Разпознавам такава равновесна фигура в лицето на проф. Герджиков. И трето – имам един личен, човешки аргумент да го подкрепя. Свързан е с това, че бях близък и се гордея с тази си близост с г-жа Гергина Тончева /б. р. легендарната директорка на Класическата гимназия/, един прекрасен български учител. Знам, че тя имаше високо мнение за качествата на проф. Герджиков, а аз нямам никакви основания, познавайки нейното критично око и нейната взискателност към учениците и, да не се солидаризирам с уважението и признанието, че това е човек с качества.
- Защо начело на държавата вече трябва да застане интелектуалец, а не генерал?
- Вероятно защото самият аз, без да се пиша интелектуалец, имам повече доверие към хората, които работят с ума си. По-добре е да бъде подкрепен човек, чиято мисъл първо не е да стисне и да вдигне юмрук.
- Какво ви смущава в стила на Румен Радев освен вдигнатия юмрук?
- Юмрукът със сигурност ме смущава. Другото, което ме смущава, е абсолютният хаос, несъответствието в стъпките му и не на последно място бързата забрава на неща, които е казал и които скоро след това започва да тълкува по съвсем различен начин от този, който те са излъчвали първоначално... Нека не забравяме че в най-голямата стагнация на пандемията, когато беше нейният първи пик, той беше този, който се възправи срещу ограниченията. След което изведнъж се оказа, че предишното правителство е това, което е виновно. Това е, както знаем, от последните дни. И други такива непоследователни и странни и необясними стъпки, които ме карат да се дистанцирам от него.
- А как ще коментирате 6-месечното управление на министрите на Радев?
- Мисля, че цялото служебно правителство показва страхотна несигурност и плетене на крака в някаква пайдушка тройка. Що се отнася до културата и до г-н Минеков, аз виждам едно непрекъснато обещание за разкриване на „чудовищни“ действия на предишното ръководство на министерството на културата. Оказа се, че „чудовищни“ неща са били станали, а нищо такова аз не виждам. Ако ги има, нека да се извадят някакви конкретни факти. Що се отнася до неговата конкретна работа, както повечето министри на това правителство, авторитета си, присъствието си те градят върху отрицание на предишното. Но не виждам някакви градивни стъпки в това, което правят. Пак се ограничавам в това, което прави Минеков. Виждате какъв хаос стана с киното и още ред други неща. В същото време не съм кой знае колко изненадан, защото не вярвам, че ръка, която държи ковчег, макар и бутафорен, може да се заеме с нещо съзидателно.
- Ситуацията с коронавируса у нас взима застрашителни размери, вече поставяме черни рекорди. Провали ли се служебният кабинет в битката с вируса, закъснели ли са мерките, които се вземат?
- Тук не бих се осмелил да правя обобщения. Просто ние се движим в един наистина много голям хаос. Тук не мога да припиша всичко на правителството. Това обаче, което можеше да се направи и можеше да има някакъв ефект, беше още през лятото да бъдат алармирани хората, да бъде проведена една много по-настоятелна акция относно ваксинирането. Ние си изкарахме лятото в едно веселие и като че ли в една пълна забрава, че тази беда не ни е отминала. Тогава беше времето, когато да се активизира кампанията по ваксинацията. Честно казано еднакво ме е страх и срам от това, което се случва с ваксинацията, защото да се покажем най-дивите, най-суеверните, най-невярващите хора в Европа, мисля, че е нещо ужасно.
