Известния руски тв режисьор и писател Анатолий Малкин: Комунистите в Русия няма да се върнат на власт поне още 100 години

"Разказвам за себе си и моите любими. Жената е богинята на живота и загадка за мъжете."

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Анатолий Григориевич Малкин е сред най-известните и обичани руски телевизионни режисьори, който не отдавна започва да излива таланта си и върху белия лист. Името му е символ на модерната телевизионна журналистика. В зората на перестройката и демокрацията в родината си той създава култовото предаване „Взгляд“ и още над 100 успешни проекта, които се гледат и у нас и оказват сериозно влияние на политическите процеси. Разговаряме с телевизионера и писателя по повод романа му „Почти всичко за жените и малко за делфините“ – това е неговата първа творба, преведена на български. Книгата е пазара с логото на издателство „Милениум“. Можете да я намерите на щанд 101 на Пролетния панаир на книгата в НДК, който продължава до неделя. Там ви очакват още десетки интригуващи заглавия от всички жанрове, хитови премиерни предложения, подаръци при покупка над 10 лв. и отстъпки от цените, които стигат до 70 %.

- Анатолий Григориевич, какво ви подтикна да напишете „Почти всичко за жените и малко за дефините“?

- Това до голяма степен е лична изповед, в романа има много автобиографични моменти. Изпитвах необходимост да споделя преживяното с по-широк кръг хора. Описаните събитията в Чечня и Босна пък са реални истории, които са преживени от мои приятели.

- Изпитвахте ли и някакво желание да премълчите нещо в книгата? Като медиен човек бихте ли казали, че в Русия има цензура?

- Не мисля, че цензурата и автоцензурата могат да попречат на някого да изразява себе си и възгледите си честно. Не мога да кажа, че медиите в Русия са жертва на такива явления, нито пък аз като писател.

- Вие сте откривател и създател на почти всички прочути телевизионни водещи в Русия. Как разпознавате тези харизматични личности?

- Винаги съм избирал дълбоко интелигентни хора, които имат будни сетива и нито един от моите възпитаници не се е провалил, когато е поел по самостоятелен път.

- Имахте изключително ползотворно професионално партньорство с вашата бивша съпруга - известната журналистка Кира Прошутинская. Двамата дори създадохте собствена телевизия. В какви отношения сте днес?

- В отношенията на всяка двойка настъпва момент, когато те се износват и нещо се скъсва. Днес поддържаме нормални контакти, макар да преживях тежко раздялата. Именно това стана причината да се обърна към литературата, да започна да пиша, за което съм благодарен на Кира Александровна.

- Създател сте на невероятните 130 телевизионни предавания, кое от тях е най-скъпо на сърцето ви?

- Обичам „Старият апартамент“, „Времечко“, „Пресклуб“, „Сто въпроса за възрастни“, „Пеша“, „Уроците на руснака“, „Най-близкият кръг“ и разбира се - „Взгляд“. Но мисля, че „Старият апартамент“ е едно от най-любимите ми, то е моята победа, защото от него започна авторската телевизия. Правих го в течение на 5 години, това бяха 150 предавания за времето на моята младост и за младостта на държавата ни. Няма да обсъждаме комунизма като такъв, но там имаше и хубави неща, защото тогава бяхме млади, обичахме и живяхме истински.

- „Взгляд“ е истинска легенда. За нас, в България, то беше предвестник на промените. Как започнахте този проект?

- Заедно с Кира измислихме телевизионната къща, четиримата водещи и всичко останало. Дадохме първия му тласък и „Взгляд“  в много отношения се превърна в таранът, който разби комунистическата стена, тази затворена кутия, и ние излязохме на свобода. Мисля, че „Взгляд“ помогна и на вас.

-  В Русия има ли носталгия по миналото, на каквато у нас често сме свидетели?

- В комунизма, освен многото лоши неща, имаше и нещо хубаво. Първо, там беше младостта ни, и второ, здравеопазването беше безплатно, даваха жилища... Хората живееха доста зле, но знаеха, че могат да разчитат на нещо а сега всичко е несигурно, всичко зависи от теб самия. Разбирам, че Българската социалистическа партия е получила подкрепа на последните ви избори. У нас има комунисти, появяват се млади хора, които търсят твърда идеология, защото тази на управляващите не е толкова твърда, колкото е на комунистите. По принцип идеята за комунизма, без разните ленински, сталински и живковски отклонения, сама по себе си е прекрасна, това е мечтата за царство, в което човек е свободен и не се грижи за нищо. Но тя е неосъществима и не мисля, че нашите комунисти през близките 100 години ще могат да се върнат на власт. И слава богу, защото те изобщо не са се променили. Днес те критикуват с лекота, като забравят, че по тяхно време е било 30 пъти по-зле. Те са виновни за всичко, а сега се правят на бели и добри, на хора, които знаят как да ни направят щастливи. Но аз смятам, че и едните, и другите, и третите, трябва да ни оставят на мира, защото ние сами знаем как да сме щастливи. Стига да не ни пречат.

- Интересната корица на българското издание на книгата ви е на художничката Капка Кънева. Кой от символите, които тя е избрала, се доближава най-много до посланията в романа?

- Сърцето и обувката. Това е централната линия, онова, което свързва нашия живот. Дълбок поклон на тази художничка, прекрасна е. Показах книгата у нас и специалистите казаха, че корицата е много необичайна - хубава, изящна и изобщо не прилича на нашите. Това е корица, която предизвиква желание да веднага да разлистиш книгата, да влезеш в нея.

- Главният ви герой Глеб Григориевич, който е инспириран от вашата личност, често е много песимистичен. Кои са котвите, които ви удържат в моменти на отчаяние?

- Родителите ми бяха силни хора и заложиха това и у мен. Лесно е да изпаднеш в отчаяние, но Бог иска да направим нещо в този живот, да стигнем до някъде и всеки се стреми към това. Аз от много години обединявам около 1500 души с помощта на енергията и силата, която нося във себе си. Те ми вярват. Аз нося отговорност за този свят, който съм изградил около себе си. Ако всеки, в своя свят, опитомява хората, влюбва ги в себе си и сам се влюбва в тях, никога няма да предаде това, което е създал, няма да го разруши, а ще го подкрепя.

- Имат ли вашите героини прототипи от плът и кръв?

- Да. В големия роман в "Почти всичко за жените..." съм описал и себе си, и Кира, и жените, които съм срещал през живота си. Винаги пиша хубави неща за жените. Жената е интересна натура, абсолютна загадка за мъжа. Изтъкана е от толкова много емоции, усещания, вкусове, възгледи и невъзможни постъпки, които мъжете изобщо не могат да си представят, че могат да съществуват. Например, виждал съм сред потока от автомобили жена да си обува чорапите в колата. Беше извадила крака си навън през прозореца, беше прекрасна и страшно ангажирана. И през ум не ѝ минаваше, че това е сексуално и еротично, а всички мъже наоколо направо умираха. Цялото движение спря. Жената е животът, богинята на живота. Затова трябва да се примиряваме някак си с вас, да не се опитваме да ви подчиним или да ви превърнем в слугини. Тогава ще я има онази любов, която остава задълго.

- Как ще коментирате новината, че улицата, на която се намира руското посолство в САЩ, току-що е кръстена „Борис Немцов плаза“ и цялата кореспонденция, която се получава там, ще бъде адресирана до това име?

- Познавах Борис. Беше многопластов човек, безкрайно влюбен в живота и жените. Като политик беше повърхностен, но иначе беше прекрасен. Онова, което се случи с него и което всевъзможни хора се опитват да използват за политическите си цели, е лошо. Той трябва да бъде оставен на мира. Това, че са нарекли улица на негово име в САЩ, е чудесно. Аз бих кръстил на негово име и улица в Русия. Той го заслужава.

- Какво ще пожелаете на вашите читатели в България?

- Да не бързат, защото първото чувство е най-вярното, но първото действие е най-грешното. Затова трябва да се изчака да се извърши някакво вътрешно движение, това води до правилни и успешни ходове.