ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вчера “Алфа Рисърч” представи последното си социологическо проучване преди изборите. Вероятно именно то ще бъде и последния скрининг на избирателните нагласи.
Уважавам тази агенция, защото досега поне нейните служители не са си кривили душата в полза на една или друга политическа сила. И съм склонен да мисля, че представените от нея резултати са относително близо до истината, която ще стане видна на 12 май – една дата, която се очертава и като Видовден за някои български политици.
Данните на “Алфа Рисърч” сочат, че четири партии ще бъдат със сигурност парламентарно представени – и това са ГЕРБ с 19% от гласовете на всички избиратели – или 33% от гласовете на предполагаемите гласуващи; БСП с 16-17% процента от всички гласове – или 28% от реално гласувалите, ДПС с 10% от подадените бюлетини и Атака със 7,5%. Толкова с безспорно успяващите да прекрачат парламентарния праг. Извън тях само една партия има шансове за евентуален успех: България на гражданите на Меглена Кунева, която има 2,5% от гласовете на всички избиратели и около 4% от реално подадените гласове. Ако успее, БСП ще се сдобие с още една добре замаскирана патерица в бъдещия парламент.
Останалите са аут. Наистина – агенцията прави уговорката, че пет други партии - ДСБ, НФСБ, СДС, РЗС, ВМРО - събират между 2 и 2.7% от действителните гласове – и че “ниска избирателна активност и силна мобилизация те биха могли да се доближат до чертата и да поднесат изненада” – но смята подобен сценарий за малко възможен.
Според мен това казване е нещо като утешителна премия за напразно пропилените усилия – и такъв сценарий е изобщо невъзможен. Наистина, при изборите понякога стават чудеса, но да скочиш за два дни от 2-2.7 на 4 процента – това вече е в рамките на политическата фантастика.
Този разрез на електоралните нагласи има определено парадоксален характер. Забележете първия парадокс: ГЕРБ се оказва първата политическа партия в новата история на България, която печели избори след реализиран управленски мандат – и то предсрочно прекратен под уличен натиск, и след наистина нечувана компроматна война, която на практика подмени изцяло предизборната кампания не само на ГЕРБ и БСП, но и на всички останали партии, които със завидно морално безразличие влязоха в сценария на социалистите.
Някой май беше казал, че когато се случи подобен прецедент – на повторен управленски мандат (все едно дали ще бъде реализиран или не), преходът към демокрация е приключил.
Грешна прогноза, уви. Никакъв преход не е приключил. По-скоро присъстваме на рецидив: тъй наречените български социалисти възродиха конспиративните си инстинкти.
Втори парадокс: въпреки драматичните събития, предизвикали оставката на управляващото правителство, този път не се състоя появата на новия спасител на нацията. За разлика от изборите през 2001 и 2009 година например. Протестите не само че не излъчиха нов политически субект, но и въпреки своя нажежен уличен патос не повлияха особено силно и върху електоралните нагласи.
Трети парадокс: компроматната война не донесе решаващ бонус за тези, които я започнаха и водиха с непозната дори в България стръв. БСП си остана закотвена там, където беше и преди започването на кампанията – на нивото от 16-17% от гласовете на всички избиратели. Очертава се петото поред поражение за червените: след кметските избори от 2007 г., парламентарните от 2009 г., изборите за Европарламента през същата година и президентските избори през 2011 г. И петото поред поражение, до което Сергей Станишев е довел БСП. При което е наистина много интересно: дали и след това поражение ще упорства да бъде лидер на провалената под неговото ръководство партия?
И най-накрая четвъртия парадокс – според мен най-важния, отбелязан в изследването на “Алфа Рисърч”. В резултат на извратената кампания в стил “черен PR”, наложен от БСП, избирателите са разколебани в много по-голяма степен, отколкото преди нейното започване, а техните нагласи са фрагментаризирани. От което следва, че кампанията е постигнала точно обратния резултат в сравнение с обичайните цели, които си поставя една нормалнапредизборна кампания: да създаде увереност и доверие у избирателите – и да консолидира техния вот около реални политически проекти.
Тук таргетът е друг. Целта е – тъй като БСП се оказа органично неспособна да консолидира протестния вот, натрупан вследствие на трудностите, свързани с глобалната икономическа криза – този вот да бъде разпилян, а гласовете на избирателите да останат нереализирани. Нечуваното преди изобилие от партии, кандидатирали се за участие в изборите, както и демонизирането на основния политически опонент на БСП, са инструменти за постигане на тази именно цел. Или – ако се позовем на анализа на агенцията:
“Една от особеностите на настоящите избори е, че между 15 и 20% от гласовете на отишлите до урните избиратели може да останат непредставени. Самото наличие на над 40 формации, участващи в изборите, и липсата на партия със силно нарастваща подкрепа е предпоставка за разпиляване на вота – дори и като протестен знак в рамките на изборния ден. Колкото повече партии участват, толкова по-малка е статистическата вероятност да се оползотворят толкова ефективно подадените гласове, че да се гарантира присъствието им в парламента. Трудно, не значи невъзможно, но на базата на настоящите нагласи това не може да се предвиди, освен в рамките на пожелателното мислене.”
Този извод ми се струва важен – тъй като самата перспектива между 15 и 20 процента от гласовете на избирателите да останат без покритие е стряскаща. Между впрочем той би трябвало да стресне и всички онези, които се канят да гласуват за партии, които нямат шанс да попаднат в бъдещия парламент: техният глас ще остане нереализиран – а липсата тези нереализирани гласове – споменатите 15-20 процента, ще бъде основната причина и за бъдещата политическа нестабилност на България.
Ще попитате защо. Ами защото се очертава паритет между лявото и дясното – който сам по себе си е най-пагубният възможен резултат от тези избори. Защото – макар и първа политическа сила – ГЕРБ няма да има ресурса да състави правителство, тъй като няма с кого – патосът на цялата кампания протече по принципа “всички против ГЕРБ” и натрупаната нетърпимост и негативна енергия трудно могат да бъдат преодоляни. И защото формулата БСП и компания едва ли ще проработи, тъй като няма как и ДПС, и Атака да бъдат натикани в един коалиционен чувал (освен под камуфлажа на “програмно правителство”, което е най-крадливата, но и най-крехка формула за политическото бъдеще на страната ни).
А и да проработи, няма да издържи дълго. Защото левите няма откъде да реализират обещанията си за нови работни места и повишение на доходите – а настръхналите българи (настръхнали между впрочем и вследствие на малоумното предизборно безобразие, на което станаха свидетели) няма да бъдат склонни да изчакват прекалено дълго, залъгвани с обещания за светлото социалистическо бъдеще.
При което сценарият е ясен – чакат ни нови избори. Непсредствено след тези или година по-късно – но ни чакат. Което означава едно – несигурност, разколебаване на евентуалните инвеститори, липса на възможности, а и на мераци да се проведат толкова насъщните за страната ни реформи. И нови възможности за ловене на риба в мътна вода, за които добрите стари олигарси отсега потриват ръце и чакат.
Изходът? Няма реален, има само теоретичен. Ако достатъчно значими електорални маси изоставят екзотиката на протестния вот и се пренасочат към политически проекти с възможна реализация – колкото и същите да не се покриват с техните очаквания. Както става много, ама много ясно от това изследване – има само два такива: ще управлява или ГЕРБ, или БСП – с нова тройна или четворна коалиция. Ако единият или другият проект не получи някакво значимо предимство, ще се случи още по-вероятното: няма да управлява никой. Марин Райков ще се поти още четири-пет месеца над авгиевите обори на България, а ние ще продължим изборния си маратон с напълно непредвидими резултати.
Този избор е и ваш. Изберете сами.
От блога на Едвин Сугарев
NB: Заглавието е на ПИК
