ИЗВЪНРЕДНО В ПИК! Александър Йорданов с ексклузивен коментар: Кой е по-голям социалист – Сталин или Хитлер? Те се поздравяваха на първи май
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1 май 1941 година в Москва. На Червения площад е пълно с военни. Има и чуждестранни гости – от приятелска нацистка Германия. Но защо „военни” и защо от „нацистка Германия”? По времето на т.нар. „социализъм” за този 1 май не се говореше. Все едно не го е имало. А го е имало. Но наистина, защо „военни” и защо от „нацистка Германия” на Червения площад в Москва? Това пише в страницата си във Фейсбук Александър Йорданов - български политик и дипломат, литературен историк и критик, видя ПИК.
Ето и какво още споделя:
Първо, защото комунистическият СССР и нацистка Германия са съюзници и, както е добре известно – подпалвачи на Втората световна война. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, а на 17 септември същото прави и СССР. Договорили са се двете държави да си разпределят Европа. И договорката им струва на Европа десетки милиони жертви, десетки милиони неживени животи. Цената на този комунистическо-фашистки договор (известен като договор "Рибентроп–Молотов") e масовата гибел във Втората световна война. Затова е нормално съюзниците да си празнуват заедно празника на „труда”. Към 1 май 1941 г. те вече са се потрудили яко – избили са десетки хиляди, а това си е труд, откъдето и да го погледнеш.
Второ , защото партиите, които управляват двете тоталитарни държави – комунистическия СССР и нацистка Германия, са партии „работническо-социалистически”. И Хитлер е социалист и Сталин е социалист. Разликата е малка и несъществена: Хитлер е националсоциалист, а Сталин интернационален такъв, т.е. с една идея по-голям социалист от Хитлер. Но кой ти гледа малките разлики. Важна е голямата цел – завладяването и разпределението на Европа на два лагера: националсоциалистически и комунистически.
А сега да се вгледаме в снимките. От радост, че е заедно със своите съветски приятели на Червения площад, немският офицер е изплезил дори език. Затова пък ясно се вижда, че „зрителите” на парада изцяло следят с поглед само немските офицери. Виждат ги за първи път на живо и не подозират, че само след 50 дни ще има дълго, дълго да ги гледат. Защото, това вече сме го учили, на 22 юни 1941 г. единият съюзник напада другия съюзник. Разбойническа им работа. И днес у нас мутрите уж са заедно, пък току се сбият помежду си. И все делят територия. А иначе са си едни и същи – мутри.
Гледат обикновените московчани немските офицери, виждат как ги поздравява дори самият генерал Тимошенко и няма начин да не се питат: какво става? Нали уж учехме, си казват, че тия германци са фашисти, нали приветствахме само преди няколко години борецът срещу тях, „героят от Лайпциг”, българинът Георги Димитров? Минава им този въпрос през кратуните на московчани, но не намират отговор. И затова пулят зъркели, зяпат. Винаги, когато народите пулят зъркели и само зяпат, политиците си правят с тях каквото си искат. А съветските политици, както и германските тогава, искат само едно: народите да вървят след тях като стада и да умират за налудничавите им идеи. И народите мряха.
1 май 1941 година на Червения площад в Москва. Бойни другари, приятели, партийни съмишленици празнуват заедно празника на труда. А на входа на концентрационния лагер в Освиенцим вече е написано: „Трудът ще ви направи свободни”! Написано е, защото нацистите са взели пример от своите приятели – болшевиките, които много преди тях са създали лагерната система наречена ГУЛАГ, в която основен принцип е „изолиране на хора чрез обществено полезен труд и приспособяване към условията на трудовото общежитие". С други думи истински първомайски почин. И нацисти и комунисти явно много са се грижили за „трудовите хора” и за да е грижата голяма, те строят и големи лагери. Разбира се, комунистите бяха безспорни победители в трудовото съревнование с фашизма.
Те превърнаха цели държави в един общ лагер. Нарекоха го социалистически лагер. В него трудовите хора излизаха на първомайски манифестации, за да приветстват своите политически господари. Те от своя страна гледаха на живо как работническата класа носи техните портрети. Хвърляха око под поличките на гимназистките физкултурнички, помахваха с ръчички от мавзолея – на Ленин и Сталин в Москва, на Георги Димитров в София. Така беше, нали? Но да не се отплесвам. На 1 май 1941 година в Москва нацисти и комунисти са заедно. Над Европа се бе спуснал нацистко-комунистически мрак. Трагедията бе започнала. А те се поздравяваха. На 1 май 1941 година!
