ИЗВЪНРЕДНО И САМО В ПИК! Бившият ни посланик Александър Йорданов отсече: Русия и Сърбия разбутват Македония! Президентът Георге Иванов стана част от проблема
Само албанците там знаят произхода си, казва дипломатът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Александър Йорданов Александров е български политик и дипломат, литературен историк и критик. Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Ето какво сподели той пред Агенция ПИК.
- Г-н Йорданов, трепна ли Македония? Анализатори смятат, че се задава кошмарна година на Балканите?
– Когато в една държава няма единна нация, когато различните етнически общности в нея не формират обща национална идентичност, е логично тя да е постоянно в стресово състояние. Република Македония боледува от липса на идентичност. Показателно е, че политическите партии се изграждат по-скоро на етническа, а не на идеологическо-политическа основа. Всеки етнос формира по една, две, че и повече партии. Те нямат ясно определена идеология. Целта им е да пазят интересите на етноса, а той най-често се разбира като нещо различно от общия държавен интерес. За 26 години Конституцията е променяна 32 пъти. Говорещите на западен български диалект се самоопределят като македонци, макар предците им да са се самоопределяли като българи. Само албанците са наясно с произхода си. Конституцията определя държавата като мултиетническа и говори за части от други народи, които я населяват: власи, бошняци, турци, сърби, роми. От всички тези етноси е трудно да се създаде единна нация. И от там идват главните проблеми на страната. Без единна нация е почти невъзможно да се формира и обща национална цел, да се отстояват общи национални интереси и приоритети. Псевдопатриотизмът и т.нар. антикизация – търсене на корени в античността, кражбата на чужда история – българска и гръцка, само прави още по-куриозна и опасна политическата безпътица в страната. Що се отнася до ситуацията в останалите държави от Западните Балкани – всички те преминават през трудни периоди, защото не успяват ясно да определят своите политически и държавнически цели. Искат да тъкат на много станове, а това в днешния свят е почти невъзможно. Те сами си създават кошмари и свикват да живеят с тях.
- В много страни на Балканите ще има избори – къде предсрочни избори, къде се готвят избори през 2018 г., в Сърбия има референдум… С две думи може да очакваме много промени?
– Има балкански народи, които са в състояние да направят от мухата слон. Те си измислят сами проблеми, а след това се чудят как да ги решат. И губят ценно време. А е очевидно, че в днешния свят една страна сама трудно може да решава своите проблеми. Няма балканска страна, която да може сама да реши икономическите си проблеми, сама да гарантира националната си сигурност. Затова е логично няколкото неприети още в Европейския съюз държави на Балканите да ускорят реформите, подготовката си и възприемайки нашите европейски правила, да станат членове на европейското семейство. Тръгнат ли да търсят някъде другаде своите интереси ще я закъсат още повече. Както и България бе закъсала преди да стане член на Европейския съюз.
- Акцентът ни обаче нека е Македония. Масите показаха своето недоволство. Как очаквате да се развие кризата?
– В Македония 10 години управляваха заедно две партии – една македонска и една албанска: ВМРО-ДПМНЕ и Демократичния съюз за интеграция. Сега съюзът им се разпадна и в това няма нищо неестествено. ДСИ, както и още няколко албански партии, са склонни да направят управленска коалиция заедно със Социалдемократическия съюз. Кое ги обединява? Обединява ги това, че ДСИ като идеология е по-близо до социалдемокрацията. Факт е, че ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори, но няма мнозинство за формиране на правителство. Логично е тогава тази партия да остане в опозиция, а правителството да се формира от партиите, които осигуряват новото парламентарно мнозинство. Това е демокрацията. Това казва и член 90 от македонската конституция, който задължава президентът да даде мандат за съставяне на правителство не на партията, която е победила на изборите, а на тази или тези от тях, които гарантират мнозинство за съставянето на правителство. Това казва конституцията, затова и тези, които днес протестират срещу формираното парламентарно мнозинство, всъщност демонстрират срещу демокрацията. Единственият демократичен изход от кризата е да се формират институциите на държавата – парламент и правителство, и те да започнат да работят. Всяко друго решение означава усилване на хаоса, на безредиците, не безизходността. Повечето от побойниците, които видяхме в действие в македонския парламент, се оказаха лица свързани със службите за сигурност или с „висящи” дела, които съзнателно търсят и провокират нестабилност в държавата. Това обслужва бившите управляващи, които се надяват в хаоса да избегнат съдебна отговорност за редица свои незаконни и корупционни действия.
- Президентът Георге Иванов не само не връчи мандата, но и изрече доста сериозни обвинения спрямо албанската общност. Защо?
– Президентът Георге Иванов по Конституция няма право да обвързва с условия даването на мандат за съставяне на правителство. Това е по-скоро формален акт, който той трябва да извърши в рамките на 10 дни според конституцията. Този акт фиксира завършването на един процес – готовност на дадена партия или коалиция да състави правителство. Такава готовност показаха единствено партията СДСМ и няколко албански партии. Друга партия с готовност да състави правителство няма. Но със своето решение Иванов стана практически генератор на кризата. Преекспонирането на т.нар. „тиранска платформа”, т.е. на договореността на албанските партии, които имат само 17% от местата в парламента, т.е. далеч са от всякакво „етническо” мнозинство, е също провокация към стабилността на страната. В „тиранската платформа” исканията са напълно в духа на Конституцията на страната и Охридското споразумение. Желанието на албанците да видят и себе си отразени в държавните символи, след като конституцията им дава правото да бъдат държавотворен народ, е продиктувано от убеждението им, че така по-лесно държавата ще преодолее спора с Гърция за името и ще ускори процеса на евроинтеграция и членство в НАТО. А за албанската общност това е най-важното.
- Президентът Георге Иванов загатна за намеса на трета страна, която буни конфликта? Той като че ли визира Турция, но без да я назове пряко?
– В случая „третата” страна не е Турция. Интерес от дестабилизацията на Р Македония и политика на дестабилизация имат само държави, които открито не желаят тази част от Балканите да влезе в ЕС и НАТО. Ясно е кои са те. Русия не желае ново разширяване на НАТО – това тя е заявявала многократно, а Сърбия трудно би приела още една част от бивша Югославия да стане преди нея член на Европейския съюз. И също поддържа антинатовските настроения. Това са държавите, които не само имат интерес от дестабилизацията на Р Македония, но и усилено хвърлят съчки в тлеещия огън. Антиевропейската и антиамериканската пропаганда в Македония се усили особено много през последните години. А изявленията на бившия премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, както и на президента Георге Иванов, все повече съвпадат с изявленията на Кремъл, така че няма място за съмнение кой дестабилизира Македония.
- Как гледате на тезата за разпадане на Македония?
– Намирам я за безпочвена. Разпад се получава, когато една или друга общност се изолира в свои етнически анклави. Когато обаче тази по-малка общност иска да присъства отговорно и пропорционално на своето парламентарно представителство в държавното управление, тя е фактор на стабилността, а не на разпадането. Нима не е показателен фактът, че избраният сега за председател на парламента депутат Талат Джафери е бивш министър на отбраната на Македония, при това в правителството на Никола Груевски? Защо смятаме, че на един албански политик може да се повери отговорността за отбраната на страната, а същият не може да ръководи парламентарната институция, в която той е само пръв сред равни? Както българските народни представители са представители на целия народ, така и избраните в македонския парламент без значение от какъв етнос са, са представители на всички „народи” в Македония. Моето мнение е, че албанците в Р Македония са гарант за целостта на държавата. Достатъчно е да изтъкна като аргумент факта, че в момента във временното правителство, което управлява страната, именно на тях са поверени някои от най-отговорните ресори: вицепремиер за реализиране на Охридския рамков договор, министър по европейските въпроси, министър на вътрешните работи, министър на икономиката, министър на труда и социалната политика, министър на образованието и науката, министър за местното самоуправление, министър на околната среда и градоустройството, и още четирима министри без ресор. Следователно някои от най-важните ресори на държавата – вътрешни работи, социална политика, икономика, околна среда, образование, самоуправление, и сега се управляват от представители на албанската общност. За какво тогава се протестира? И защо не се протестира срещу временно правителство с толкова много албанци в него, а се вдига ръка срещу парламента? Отдавна Македония не е на македонците, а на всички свои граждани: македонци, албанци, власи, бошняци, турци, сърби и роми. И на тези, които се самоопределят като българи.
- Разрешаването на употребата на албанския език като втори официален език в Македония…
– Засега никоя институция не е обсъждала такъв въпрос. Следователно той не съществува. И у нас много неща се обещават и говорят предизборно, но след изборите, когато се състави правителство, не всичко се случва от „обещаното”. Какво точно искат албанските партии може да стане известно само ако има действащ парламент и правителство. Докато липсват тези институции, всякакви политически балони могат да се реят в пространството. Албанските партии имат само 20 народни представители в 120 местния парламент, т.е. абсолютно недостатъчно за каквито и да е промени. Отдавна е прието албанските депутати да говорят от трибуната на парламента на албански език, а македонските да слушат синхронен превод. Така е и в парламентарните комисии. Това, че сега някои се правят на изненадани от факта, че новоизбрания председател на Парламента е говорил на два езика, не им прави чест. Не е важно на какъв език говори, а какво казва председателят. Езикът е само средство за изразяване на мисълта. Няма никакво значение от какъв етнос е той. Важно е, дали е законно избран и дали е македонски гражданин. В парламента (както впрочем това е и в България, и във всяка демократична държава) влизат, говорят и гласуват граждани, а не етноси, не кръвни телца, не цветове на кожата. Опасно е, ако псевдонационализма, който често залива Македония, прерасне в расизъм, в етническа омраза. Нека не забравяме, че този „архаичен” национализъм е на първо място „антибългарски”, а едва след това – антиалбански. И неговата анбългараска същност е проявявана многократно, включително чрез репресии срещу граждани, които пазят като зеницата на окото си своето българско национално самосъзнание.
- Следващата стъпка не е ли албанска автономия?
– Ще повторя отново. Албанците в Р Македония не желаят никаква автономия. Нито европейската, нито американската политика, имат интерес от такава автономия. И албанците добре знаят това. Мултиетническа Македония е факт, който не се нуждае от допълнителни „проекти”. „Автономни” процеси провокира Москва чрез проруските сепаратисти в Украйна и дори се създадоха ментетата „народни републики” –Донецка и Луганска, които естествено никой не признава за „републики”. Така че „челният опит” с автономиите не идва от Брюксел и Вашингтон, а от Москва. Може да се посочи и примера с Южна Осетия.
- Какво реално иска Социалдемократическият съюз на Заев. Договориха се с албанците за управление, но ще подкрепят техните искания за албанския като втори език?
– Партията на Зоран Заев иска да се спазват конституцията и законите на страната. Ако обаче президентът продължи да не предоставя според чл.90 от Конституцията мандат за съставяне на правителство на партиите, осигуряващи парламентарно мнозинство, то не е изключено тези партии, след като избраха председател на парламента, да гласуват и правителство. Това ще е ход на ръба на правото, но може да се окаже единствено възможен при възникналите извънредни обстоятелства. Защото основна задача на парламентарната институция е да избере правителство на страната. И тя има дълг към гражданите и към Конституцията да направи това. И само ако не може, т.е. ако няма парламентарно мнозинство, то тогава се стига до нови парламентарни избори. Парадоксът на македонската ситуация е в това, че има мнозинство за правителство, но на него му се пречи, включително и с провокиране на размирици, да състави такова правителство. Но нека отново се запитаме: защо когато албанците правеха правителствени коалиции и с ВМРО-ДПМНЕ и със СДСМ в миналото, това бе нещо нормално, а сега предизвиква политическа истерия. Само след като има работещ парламент и работещо правителство, може да се търси отговор на въпроса за т.нар. „втори официален език”. Говоренето за него преди това е политическа спекулация. Никакъв език не може да стане нито първи, нито втори, нито трети, ако няма съответната конституционна или законова промяна. Така че демократичният ред в Македония трябва да бъде следният: първо парламент, ръководство и правилник на парламента, сетне избор на правителство и едва след това се внасят законопроекти – от правителството или от депутати.
- Заев отказа да отиде на лидерската срещата, за която призова президента. Това какъв знак е и какво означава?
– Това означава, че президентът, който нарушава Конституцията и законите на страната , не се ползва с доверие от втората по численост партия в Р Македония. По същия начин постъпи и най-голямата албанска партия. Георги Иванов е вече част от проблема и е трудно да му се повярва, че може да намери добро решение за изход от кризата.
- Колко е стабилен на поста президент Георги Иванов…
– Няма значение дали е стабилен, или не. Има значение единствено фактът, че той сам напусна позицията на безпристрастен обединител и зае тясно партийна позиция.
- Кое от случващото се в Македония е опасно за България?
– Най-опасното е забавянето на процеса на започване на преговори на Р Македония за членство в ЕС, както и забавянето на членството в НАТО. България няма интерес в региона да има държави, които остават извън членството в ЕС и НАТО. България има интерес Р Македония да бъде нормална демократична държава, а не да плува в антични блянове, в постюгославска носталгия, във водите на своя македонизъм, който винаги е бил антибългаризъм в постоянно действие. А нормалност означава да се спазват демократичните правила, т.е. „правилникът за движение” на една държава. България няма интерес от ескалацията на кризата. България е решителен противник на провокативните призиви за федерализация. България е против възраждането на балканските национализми, защото знаем от собствената си история, че това означава да покрием отново Балканите с черни забрадки.
