ИЗВЪНРЕДНО! Разтърсващ политически доклад на Института за модерна политика: БСП с крехка преднина, ГЕРБ с по-висок коалиционен потенциал, АБВ влизат в парламента
Парадоксът Марешки няма предизборна платформа, а листите са пълни с роднини
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Точно 8 дни ни делят от 26-ти март, когато всички български граждани ще изберат новото правителство. Преди финалната права Институтът за модерна политика е изготвил подробен доклад, за това как изглежда политическата ситуация в момента, какви са шансовете на партията да влязат в следващия парламент и от къде може да се очакват изненади.
Ето и конкретните точки, като особено внимание е отделено на безпрецедентата явна подкрепа и намеса на Турция в изборите ни:
Турската намеса и използването на исляма за политически цели – удар върху държавността.
Удар върху държавността и националното достойнство е демонстративната намеса на Турция в българската предизборна кампания с подкрепа за конкретна политическа формация – ДОСТ. Намесата се изразява не само чрез политическа кампания сред изселническите общности в Република Турция, но и пряко, на терен в България чрез посланика и други турски дипломатическите представители. Подобни действия са в грубо нарушение на чл. 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Особено обезпокоително е използването на ислямската религия за чисто политически цели, което според появили се две свидетелства в публичното пространство, се прави от лидерите на ДОСТ и от турски представители.
Патова ситуация: БСП с крехка преднина, ГЕРБ с по-висок коалиционен потенциал
Социологическите сондажи на различни агенции, в т.ч. на Социологическия екип на Института за модерна политика, сочат изравнени сили между ГЕРБ и БСП през първите 20 дни на кампанията. Битката между двете партии е строго персонализирана и е по-скоро състезание между личното его на Борисов и Нинова, отколкото съдържателен политико-идеологически двубой между две основни партии и техните водещи кандидати.
Налице е ерозия на публичния образ на ГЕРБ като „партия-победител“ и носител на безпрекословна политическа мощ. Засега партията на г-н Борисов е успяла да мобилизира малко повече от 80% от своето твърдо ядро. Въпрос на кампанийни умения в оставащите дни до изборите е дали и доколко ГЕРБ ще съумее да мобилизира докрай своите избиратели. Открит въпрос остава и дали ГЕРБ ще съумее да привлече вота на онези десни избиратели, които симпатизират на някоя от малките десни формации, но биха потърсили сигурна алтернатива на БСП, избирайки „по-малкото зло“ в лицето на ГЕРБ.
БСП води енергична кампания, центрирана изцяло около изявления и реакции на своя председател Корнелия Нинова. Налице е почти пълна мобилизация на традиционните гласоподаватели на партията. Засега не се наблюдава обаче значима подкрепа от т.нар. „мека периферия“ – избиратели, които не са привърженици на БСП, но биха подкрепили партията в тази конкретна ситуация, за да бъде отстранен ГЕРБ от властта. Все пак отрит е въпросът доколко ще се отразят на представянето на БСП тежките вътрешнопартийни проблеми в няколко важни избирателни района – Варна, Видин, Силистра и Враца.
Има индикации и за известен застой в кампанията на червените. От решаването на тези кампанийни проблеми зависи дали и с каква преднина БСП ще изпревари ГЕРБ в крайните резултати. Нашите очаквания са, че ако не се случи нещо извънредно до изборите и не бъдат допуснати сериозни комуникационни или политически гафове, БСП ще има крехка преднина от депутатски мандата. Нито ГЕРБ, нито БСП обаче ще получат достатъчно доверие от от българските граждани за самостоятелно управление. Това поставя въпроса за коалиционния потенциал.
Нашата оценка е, че ГЕРБ има по-висок коалиционен потенциал, т.е. възможности за консолидиране на коалиционно парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство. Тази оценка се основава на следните хипотези:
- БСП има по-ограничено поле за следизборни маневри. „Голяма коалиция“ между дясното и лявото би била политическо самоубийство, особено за БСП, която построява цялата си кампания върху идеята, че управлението на ГЕРБ е „вредно“, „корумпирано“, „предателско“. Независимо от възможни партийни интерпретации за „вота на суверена“ и „националните интереси“, завоят към коалиция „Нинова-Борисов“ би бил прекален остър и с пагубни главно за левицата последствия.
- ГЕРБ има по-висок коалиционен потенциал, защото може да сформира сравнително хомогенно мнозинство без да е необходима подкрепа от ДПС. Потенциалната коалиция е: ГЕРБ-Обединени патриоти-Воля (евентуално РБ-Глас народен). Обратно, логичните коалиционни опции за БСП са само с част от „Обединени патриоти“ (ВМРО, „Атака“), с АБВ-Д21, което едва ли би било достатъчно. Това прави наложително коалиционно взаимодействие на БСП с „Воля“ на Марешки или официална или скрита коалиция с ДПС.
- При по-малко формации в бъдещия парламент коалиционният потенциал на БСП се стеснява допълнително.
АБВ-Д21 влиза в следващия парламент. Шансове и за РБ-Глас народен.
АБВ-Д21 води активна публична и теренна кампания като се опитва да изземе освободената от БСП ниша на по-ляво говорене и към този момент влиза в следващия парламент. Това развитие може да бъде осуетено от изненадващо висока избирателна активност или от успешна кампания на БСП през последната седмица за привличане на гласове извън твърдо червеното ядро.
Кампанията на АБВ-Д21 се отличава с нестандартност. Насочена е към разочарованите от старата левица и старата десница. Поставя акцент върху идеите си за реформа на съдебната власт и прокуратурата, но и върху типично леви искания като премахването на плоския данък. Позиционирането на коалицията като опонент на ГЕРБ и БСП, като в същото време се акцентира на оста „гражданите срещу олигархията“, а не „ляво-дясно“, носи позитиви.
РБ-Глас народен печели малко по-широка подкрепа сред десните избиратели в сравнение с другите две фракции – „Нова република“ и „Да, България“, най-вече заради марката „Реформаторски блок“. При по-ниска избирателна активност (от порядъка на 48-50%) те имат реален шанс за преодоляване на 4-процентната бариера.
Парадоксът „Марешки“ може да поднесе изненада
Определяме като парадокс участието на Марешки в тези избори, главно поради състава на неговите кандидатски листи и липсата на ясна предизборна платформа. Парадоксът се състои в това, че за първи път имаме кандидатски листи, които са съставени очевидно на корпоративен и роднински принцип, в повечето избирателни райони кандидатите са напълно непознати лица, които нямат нищо общо със съответния регион, но въпреки това подкрепата за „Воля“ надхвърля 4-процентната бариера. Без да навлизаме в анализ на последствията върху политическата система и обществения морал от подобни експерименти, следва да се подчертае, че профанизацията на публичността и партийната развала са достигнали такива мащаби, че спомагат за възхода на формации от типа на „Воля“.
Ефектът от предизборните бензиностанции и масираната реклама на Марешки в социалните мрежи и онлайн пространството, съчетан с очаквания скрит вот, организиран през неговата аптечна мрежа в цялата страна, може да поднесе изненада.
ДПС – бариера срещу неоосманизма в България
В тези парламентарни избори ДПС влиза в нов публичен образ. За първи път от създаването си, партията няма да е в ролята на единствен балансьор. Очертава се загуба на голяма част от изселническите гласове в Турция за сметка на ДОСТ. Проблем за партията е изолацията, в която се намира и демонстративното нежелание на другите основни партии да имат официално коалиционно взаимодейсвие с ДПС.
В същото време, бруталната намеса на турската държава в българската предизборна кампания на страната на ДОСТ, прави възможно ДПС да играе по-голяма роля в противопоставянето на неоосманизма и турските аспирации към България. Изявлението на почетния председател на движението д-р Ахмед Доган звучи държавническо и патриотично на фона на безмълвието на останалите политически лидери по въпроса, но е ясен сигнал за дълбинните процеси в рамките на турското етническо малцинство в България. Въпрос на национална отговорност от страна на всички партии и обществени сили е да вземат ясна и категорична позиция по въпросите, поставени от почетния лидер на ДПС д-р Ахмед Доган в защита на националните интереси в контестта на усложнените и опасни домогвания на Турция.
Обединените патриоти не радикализират обстановката
Обединението на основните патриотично-националистически партии определено носи благотворен импулс за този сектор от избирателния корпус. Консолидацията им беше постигната без скандали и публично артикулирани интриги, внушавайки далновидност и политическа зрялост. На пръв поглед патриотите имат попътния вятър на геополитическите сътресения и мигрантско-бежанския проблем. В същото време формацията видимо не радикализира политическата ситуация.
Стремежът да бъде новия баланьор в парламента, кара формацията да бъде доста обрана в отношението към ГЕРБ и БСП, запазвайки свободни валенции за бъдещо коалиционно взаимодействие във всички посоки.
Малките вдясно разпиляват десните гласове
Вдясно, отвъд ГЕРБ, ситуацията напомня на „дядовата ръкавичка“. РБ-Глас народен може да постигне успех поради две основни причини:
а) РБ е марка, която успя да се наложи в последните няколко години и употребата й сама по себе си носи подкрепа
б) Коалицията с Глас народен играе подобен ефект като ролята на Д21 в коалицията с АБВ – по-малка формация, но с оформен твърд електорат и подкрепа в градските среди.
„Нова република“ присъства на терен в София и няколко големи града, но участието им е белязано от конфликтите с другите в дясно, което неминуемо води до отлив на избиратели.
Новото наименование, в което не фигурира марката „ДСБ“, прави формацията трудно разпознаваема - няма технологично време за налагане на новия бранд.
„Да, България“ до момента не успява да покаже политически потенциал. Опитва се да артикулира една кауза - борба с корупцията. Конкрените действия обаче свеждат тази кауза повече до борба с главния прокурор, което поставя цялата идея под съмнение. Трябва да се отбележи, че и други политически субекти са опитвали да превръщат борбата с корупцията в единствена и водеща кауза – например РЗС на Яне Янев. Практиката обаче показва, че свеждането на тежките обществени и социални проблеми само до този важен, но съвсем не единствен проблем, трудно мобилизира значима и устойчива гражданска подкрепа.
