ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди няколко дни ми се наложи да отида по спешност във Военна болница. Извиках такси от дома ми в Западен парк и сумата, която трябваше да заплатя, когато пристигнахме в лечебното заведение, беше 4 лв. и 70 стотинки. Шофьорът беше много мило момче и тъй като трудно се придвижвах, дори ме заведе пред кабинета за преглед, след което си тръгна. Не знаех колко време ще остана в болницата, затова не посмях да го ангажирам и за обратния курс.
На излизане от ВМА видях много наредени таксита по бул. „Георги Софийски” и се качих в първото, което беше спряло на самата тролейбусна спирка. Виновна съм, че не погледнах тарифата му, но от силните болки, които изпитвах, въобще не ми беше до това. Зад волана седеше як мургав мъжага, който за мое учудване, вместо да обърне автомобила към бул. „Гешов”, подкара към центъра. На въпроса ми: „Защо?”, той троснато отговори, че си знаел пътя. След като обиколихме безсмислено половин София, най-накрая стигнахме до дома ми.... за ужасяващата сума от 25 лв. Направо не можех да повярвам на очите си. „Да си гледала, ма”, отсече мъжагата и ми посочи някакви дребни цифрички, написани над залепената табела с нормални тарифи. От тези цифрички разбрах, за съжаление със закъснение, че вози на 1,80 лв. за километър. Престоят му също беше някаква космическа сума... Така вместо за лекарства, дадох последните си пари на таксиджията-обирджия. Сигурна съм, че не съм първата ужилена от т. нар коръпки, които се редят пред болниците и изнудват нещастни хорица. Затова, господа управници, моля ви, изгонете ги оттам.
Радостина Добрева, София
