Изгубените момчета през цялото време виждали спасителите, но не можели да им дадат знак
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Момчетата ми казаха, че като виждали хеликоптерите и делтапланерите над главите си, разбирали, че не са изоставени и това поддържало духа им през цялото време". Това сподели пред "24 часа" Николай Димитров от Стара Загора, баща на Виктор - един от тримата студенти първокурсници, които се изгубиха в Стара планина в събота.
Те обаче нямало как да дадат знак през гъстата гора на спасителите, че са живи. Единствената запалка, с която разполагали, била мокра и не успели да запалят огън, макар че били помолени за това с есемес.
След като се лутали 3 дни в Балкана между Райското пръскало и връх Триглав, състудентите от Великотърновския университет Виктор Димитров, Веселин Иванов и Христо Иванов слязоха сами към 16,30 часа във вторник в землището на павелбанското село Тъжа.
„Най-трудното беше страхът – към това дали ще срещнем някой, дали ще успеем. Подкрепяхме се, това беше единственото, което ни помагаше да продължим да вървим и да имаме надежда. Окуражавахме се, като си казвахме, че ще успеем, че има надежда, че ни търсят, че може би ще намерим някого…”, разказва пред Нова телевизия Веселин Иванов.
"През това време бяхме излезли с майка ми с колата да нагледаме едни ниви. В един момент от полянката в местността "Аязмото" - там има чешма и беседки, на пътя излязоха три момчета и ми помахаха да спра. Изглеждаха точно като изпаднали германци - мръсни и кални, и неадекватни. Помислих си в първия момент, че или са пияни, или са дрогирани. Като спрях, те ме помолиха да ги закарам в Калофер, защото колата им била там. Не ми обясниха нищо повече, явно не знаеха дори къде се намират. Тогава нещо ми прищрака - на обяд бях гледал по телевизията репортаж за изчезналите момчета. Попитах ги за имената, те казаха: Виктор, Христо и Веселин. Веднага се досетих, че са тези, дето ги търсят".
Това разказа младият пенсионер Красимир Иванов, който помогна на момчетата. Той живее в Стара Загора, но често идвал в Тъжа, където е къщата на майка му.
