Издателят на ПИК и "Ретро" Недялко Недялков: За заплахите на Петко Петков и сина му срещу мен
Последвайте ни в Google News Showcase
Докато бе премиер, синът ме тормозеше с разпити в ДАНС заради видеото с парапета и Солун. Правителството му инсинуира хакерска атака срещу ПИК.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Днес, десетина дни преди вота, бащата се закани, че ще ми строши главата, нарече ме „изрод“ и „помияр“, щял да ме гони на тоя или оня свят.
Какво трябва да очаквам, ако това семейство мутри спечели властта отново?
Вероятно същото, каквото трябва да очаква и колежката Соня Колтуклиева. На нея Бойко Рашков й казал в прав текст – ти ще си първата, която ще арестувам, като се върна.
Така ще постъпват добрите сили с неудобните им български журналисти и граждани, нека е ясно.
Ще кажете, че преиграваме.
Вероятно.
Проблемът обаче не е в Недялко или Соня. Проблемът е манталитетен. Те наистина са се нахъсили да трепят. И не метафорично. Ние може да сме първите паднали, но след нас се задават още. Ако прекършат нас, нататък ще им е далеч по-лесно. Всички бивши хора – под ножа!
И номерът минава, защото няма никаква реакция, никаква съпротива, никакво институционално последствие.
Какво би се случило в нормална европейска държава, ако бащата на премиера или експремиера заплаши публично, в директен ефир, известен издател, че ще го убие? И това насред изборна кампания, докато синът отново претендира за народната любов?
Не ми се мисли. В Германия, да кажем. Или във Франция.
А тук?
И медии, и партии, и общественост мълчат. Сякаш не ги касае. Гледат сеир и отминават. Вероятно злорадстват дори.
Вие сте следващите и не се шегувам.
Благодаря на всички, които ми се обадиха да ме подкрепят. В такива моменти човек отсява истинските приятели.
Благодаря и на всички, които не се обадиха. Бъдете спокойни, аз пак ще бъда на барикадата, когато мечката похлопа на вашата врата. Въпрос на принцип.
Колкото до горкия Петко Петков и сина му… Няма да ме уплашите. Най-много главата ми да строшите. Но пък тя излезе корава, не се научи да се навежда. Взривяваха ми офиса, убиха ми автор, ДАНС ме следеше и подслушваше в делото „Галерия“…изпитах всички „сладости“ на времето и професията.
Не съжалявам. Ако всичко можеше да се повтори, пак така щях да постъпя.
