Изживях лична драма на референдума

ГЕРБ ще управлява с гласовете на ДПС

Даниел Вълчев е роден през 1962 г. в Бургас. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. През 2001 г. е избран за депутат от НДСВ. В 40-ото НС е председател на комисията по европейска интеграция. Вицепремиер и министър на образованието и науката в коалиционния кабинет на НДСВ, БСП и ДПС 2005-2009 г. В началото на 2012 г. напусна НДСВ и стана учредител на новосформираната от Меглена Кунева партия Движение България на гражданите. - Г-н Вълчев, предизвестено ли беше освобождаването на министър Сергей Игнатов от поста или той е поредният бушон на Бойко Борисов? - Това е един опит на г-н Борисов да отклони вниманието от резултатите от проведения в неделя референдум. Бих могъл да коментирам повече, когато станат ясни мотивите за оставката и лицето, което се предлага за тази толкова важна позиция. - А как ще коментирате резултатите от референдума за ядрена енергетика? - Резултатите от референдума показаха две неща. Първо - активността беше катастрофално ниска. Което впрочем не е изненада за никого. И второ – мнозинството от хората, които отидоха да гласуват, подкрепят развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на новия проект в Белене, което също не е изненада. Но на този референдум аз изживях една лична драма. За първи път в новата история на България не гласувах. И  не отидох до урните, защото това не беше референдум, а една репетиция на ГЕРБ и БСП за парламентарните избори. Никой не ни даде ясна информация колко ще струва проектът, кой ще бъде инвеститорът, какви са ангажиментите на българската държава. На всичкото отгоре въпросът беше така зададен, че каквито и да са разултатите от вота, управляващите да могат да правят каквото си искат. Ако се върнем малко назад във времето, сигурно вашите читатели ще си спомнят, че подобен референдум направи и Милошевич, когато Македония искаше да напуска Югославия. Тогава той им беше измислил един въпрос, който горе-долу гласеше: „Съгласни ли сте Република Македония да стане напълно независима държава в рамките на Югославия?” Не мисля, че нашият въпрос звучи по-малко абсурдно. - Театър или трагичен политически акт беше опитът за покушение срещу Ахмед Доган? - И аз не знам какво точно беше. Никой не можа да разбере какво точно се случи на трибуната. Сигурен съм и че няма да се разбере. Самият факт, че вътрешният министър и хора от МВР веднага обявиха, че са сигурни, че няма съучастници, говори или за преднамереност, или за пълна безпомощност на органите ни за вътрешен ред и сигурност. От покушението срещу Кенеди мина полин век и още не знаят дали е имало други, нашите на третата минута обявиха, че нямало съучастници. Но за мен това е по-малкият въпрос. Големият въпрос е какво се случва след смяната на лидера на ДПС. И от моя гледна точка правилният коментар е следният – ДПС няма да се яви самостоятелно на изборите. Вероятно ще се яви в някаква коалиция. Допускам това да стане с някои от полуумрелите партии от типа на СДС. Те ще се пакетират като някаква дясна формация и за г-н Борисов след изборите това ще бъде шанс да продължи управлението с гласовете на ДПС. Това е, което според мен се готви в момента. Г-н Лютви Местан исторически е свързан със СДС, Христо Бисеров и Йордан Цонев - също, така че това е възможната формация, която устройва Борисов. - Като говорим за коалиции, в кой лагер ще влезе Движение България на гражданите? - Движение България на гражданите има много ясно решение по въпроса. Партията ще се яви самостоятелно на парламентарните избори. И второ – независимо от резултата, ние няма да участваме в коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП, нито с ДПС. - Често ви напомнят, че с Меглена Кунева бяхте министри в кабинета на тройната коалиция. Защо сега се разграничавате така категорично от бившите си „съотборници”?  -  Защото имаме различни концепции по много въпроси. И причината, поради която с тези партии не бихме искали да влизаме в коалиция, не е толкова в това, че имаме нещо против конкретен човек. Например мога да кажа за себе си, че със Сергей Станишев винаги съм работил много добре. Казвам го съвсем ясно, въпреки всичките глупости, които се изговориха за него. Когато като министър съм имал нужда от подкрепа от страна на премиера, съм я получавал. И това е много важно  за един министър - да знаеш, че премиерът застава зад гърба ти, когато му кажеш какво смяташ да направиш. За разлика от сега. Борисов казва: „Еди кой си, направи еди какво си...” и след това, като види, че има обществено напрежение, започва да се разграничава. В това отношение Станишев винаги се е държал мъжки. Но това не пречи да кажа, че ние имаме драматични различия по много въпроси. Като слушам сега Борисов как твърди, че сме много близки с г-н Местан, ми става смешно. Всъщност Лютви Местан е един много културен и интелигентен човек, но за никого не е тайна, че с него сме имали много различия. Докато бях министър той беше председател на образователната комисията в парламента, правили сме добри неща, но винаги е било много трудно. Затова нека да е ясно, че политиката не е въпрос на лично харесване или нехаресване. Правилното е партиите предварително да заявят какви компромиси могат да правят. Ние сме млада политическа формация и не бихме искали да правим тежки компромиси. - Навремето си навлякохте гнева на учителите с една необмислено изтървана фраза. Ще ви повярват ли сега, че протестите на хората, които Движението подкрепя, не са просто „седянка”? - Аз си навлякох главно гнева на синдикатите, а не толкова на учителите. Но бих бил много щастлив, ако синдикатите имаха еднотипно поведение към всички управления. Не мисля, че в момента учителите се чувстват по-добре, отколкото преди няколко години. Напротив. Когато аз оставих системата през 2009 г., за образование се отделяше над 4% от брутния вътрешен продукт. В момента се отделя 3,5%. Ако тези 4%  бяха запазени, в образованието щеше да има годишно по половин милиард лева в повече, което за тези три години и половина прави над 1,5 млрд. лева. Цялото интервю - в новия брой на "Ретро"