Последвайте ни в Google News Showcase
Жан-Пол Сартр (1905-1980) – един от титаните на философската мисъл през XX век, умира преди 42 години, а на погребението му се стичат над 50 хиляди души и процесията се излъчва на живо по телевизията. Но защо философ се радва на такава народна любов и признателност? Що за доктрина е екзистенциализмът, че увлича след себе си толкова умове?
Премиерното заглавие на издателство „Милениум“ – „Сартр: Между битие и нищо“, от София Петрова търси отговор на тези въпроси и събира всичко най-важно от трудовете и мислите на знаменития французин в общ том.
Жан-Пол Сартр отраства като комплексирано заради телесните си несъвършенства дете, което компенсира с четене и с интелектуални занимания. В младостта си е обсебен от философията и науката до степен на пренебрегване на почти всичко останало. И въпреки физическите недъзи и цялата немарливост към външния си вид той има почти магическо обаяние в средите на интелигенцията, всички търсят компанията му, жените го ухажват, всякакви изтъкнати личности се надпреварват за правото да общуват с него. Бурният му личен живот е завладяваща история за любов и похот, злоупотреба с наркотици, сблъсъци и конфронтации, възходи и провали, политически и културни бунтове.
Определят го като централна фигура в екзистенциалистката философия, ала самият Сартр веднъж възкликва: „Екзистенциализъм? Какво е това? Не знам за какво говорите“. И за разлика от мислителите преди него предпочита да представя схващанията си не с логически точни и ясни аргументи, а с неопределени термини и размити образи, често под формата на романи и пиеси. И парадоксално именно така идеите му достигат до по-голям брой хора.
Сартр е противоречива личност – обвързва живота си с писателката феминистка Симон дьо Бовоар, но двамата никога не се женят, нямат свои деца и всеки поддържа многобройни паралелни връзки. Обявява подкрепата си за комунизма и е приятел с Кастро и Че Гевара, но издига личността и индивидуалната свобода като абсолютна ценност. Твърди, че е атеист и богоборец, но също така казва, че не смята себе си за „продукт на случайността и за прашинка във Вселената“. Вероятно цялата тази амалгама от разнопосочни, взаимоизключващи се крайности създава митичния ореол около личността и творчеството му. Затова Сартр намира път към сърцата и умовете на толкова хора и повлиява развитието на Западния свят в средата на XX век повече, отколкото който и да е политик, общественик или писател.
А ето и някои вдъхновяващи цитати на Жан-Пол Сартр:
. Когато богатите хора воюват помежду си, бедните са тези, които умират.
. Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори.
. Човекът е обречен на свобода.
. Аз не съм добродетелен. Децата ни ще бъдат, ако пролеем достатъчно кръв, за да им дадем правото да бъдат.
. Нищо не се мени така често както миналото.
. Адът – това са другите.
. Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но виж, смъртта му прави това разделение окончателно.
. Аз не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога.
. Ако гледаш твърде дълго в огледалото, ще видиш маймуна. Понякога обаче може да видиш и по-низши същества, стига да имаш интелект и въображение.
. Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.
. Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост.
. Нищо не се мени така често както миналото.
