ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Екатерина е само на 14 години, но със съученици от елитно столично училище всеки ден си купуват студена бира в кенчета. Изпиват ги в беседките на известната Докторска градина. Според притеснената майка на момичето, потърсила съвет какво да прави от класната на Катя, дъщеря й попаднала на лоши другари. Те я научили да пие. Възможно било и вече да пуши, защото двата порока вървели ръка за ръка...
Най-вероятно майката на Екатерина не е чувала за последната официална статистика на Министерството на здравеопазването. Тя гласи, че средната възраст при първа употреба на алкохол у нас вече е паднала на 12,5 години. Още: България е абсолютен европейски първенец по един доста непрестижен показател – на гражданин на страната ни /без децата и хората над 70 години/ годишно се падат по 22,4 литра изпит твърд алкохол. А миналата година сме поставили национален рекорд - изпили сме 41 млн. литра спиртни напитки – с 5 млн. литра повече от други години. При това предимно некачествена ракия и нашенска водка. Родната статистика допълва, че вече всеки 9-ти българин редовно посяга към чашката, меко казано е почти алкохолик. Задълбочи ли се още стръвта към това удоволствие, никак не е изключено да подгоним руснаците по показателя „пиянство”.
Още една малка на пръв поглед, но изключително тревожна справка от Световната здравна организация. Неотдавна нейни експерти оповестиха, че допустимата за човека седмична доза на алкохол е 210 мл., а високорисковата за здравето му – 280 мл. Но очевидно на българина хич не му пука от подобни изявления, защото всяка седмица той се налива /обърнете внимание!/ средно с по 427 мл. спиртни питиета. Като в сметката не влиза бирата, макар че и тя си е чиста проба алкохол – от нея поглъщаме годишно по 70 литра на калпак.
Така се нареждаме сред най-запалените бираджии в Европа. Е, още не можем да стигнем чехите – те са твърде напред с материала. Без да се стесняват от бирените си коремчета, които отдавна са се превърнали в запазена марка за нацията, с нескрито удоволствие консумират годишно по 160 литра висококачествена пенлива бира. Плътно след тях се нареждат немците и австрийците – с по 100 литра на човек, а най-малко почитатели има питието в Италия и Франция. Там определено наблягат на хубавото вино, без което не сядат на трапезата.
Въпреки кризата всеки втори българин продължава да си пийва бира поне веднъж на ден, като предпочита пластмасовите бутилки, показа неотдавнашно проучване на Съюза на пивоварите у нас. Върлите й фенове са на възраст между 40 и 49 години, напоследък обаче към тях масово се прибавиха и невръстни тийнейджъри. Най- много си падат по хубавата бира жителите на Бургас, а най-малко я тачат в Благоевград. Добрата новина за тях е, че засега не се предвижда поскъпването й. На пазара дори се появиха производства по 20 нови рецепти, предимно миксове с различни плодови сокове. Те се харесват на дамите, които повишиха общата консумация на питието с цели 7 процента.
Нашенците обаче не просто обичат да пият бира. Сред тях има и страстни колекционери на различни марки, какъвто е Людмил Фотев. Той притежава повече от 24 000 бирени капачки. Започва да ги събира още като дете, след като в страната спират да запушват с порцеланови тапи бутилките. В кадифени класьори Людмил къта 800 нашенски капачки, но има много красиви от Ирак и Сирия.
Каква обаче е истината за действието на алкохола върху организма ни? Спорът между лекарите и производителите на алкохол дали малко, но редовно попийване ни прави дълголетни, а пък бирата промива бъбреците ни, или спиртът направо съсипва органите ни, се води от десетки години.
Истината е, че разликата между доброто и лошото лице на алкохола се крие в количеството му. Научни проучвания сред 750 000 души показват, че умереното пиене понижава риска от коронарна болест на сърцето и инфаркт с 30-40%.
Обратното може да се каже за заклетите пияници. Когато се консумира в големи количества /а много хора като видят чашата се разтреперват от нетърпение да я обърнат!/, етанолът – активната съставка на спиртните напитки, уврежда всички органи. Той дехидратира тялото и води до постоянно разширяване и зачервяване на кръвоносните съдове. Но това е малкото дяволче – когато черният дроб трябва да се справя с повече алкохол, се уврежда. Идва редът на алкохолния хепатит и цирозата, които са нелечими. Постоянното пиене разрушава лигавицата на стомаха – получават се гастрит и язва, както и смъртоносни разкъсвания и кървене около стомаха и хранопровода. Панкреасът – голямата задстомашна жлеза, която произвежда ензими и инсулин, се възпалява. Хроничният панкреатит води до диабет.
Честото прекаляване с алкохола води и до мозъчни увреждания – стига се до загуба на памет. Злоупотребата със спиртните питиета вдига кръвното налягане, което пък повишава риска от сърдечно съдове болести и инфаркти.
Според проф. Петер Андерсон, специалист по проблемите, свързани с употребата на алкохол и тютюн към Оксфордския Университет, всяка година само в Европа умират поне 500 000 пияници. Средно 7,4 процента от преждевременните смъртни случаи в най-стария континент се дължат на спиртните напитки. Още: за поне 2000 убийства годишно причината е пиянството, над 40 000 катастрофи с отнет човешки живот също се дължат на него. У нас близо 5000 майки-алкохолички раждат годишно недоносени бебета.
КАРЕ
Бира – не повече от 200 г на ден
Нека напомним препоръчителните дневни дози на т.нар. твърд алкохол, които ни гарантират едновременно удоволствие от него и сигурност за здравето. Според експерти на здравното министерство те са 60 г за мъжете и 40 г за жените, но поне два дни от седмицата не бива да се пие нищо. Лекарите препоръчват още бирата да не е повече от 200 г на ден. Доказано е, че червеното вино е антиоксидант. Дамите могат да пийват от него по чаша на ден, а мъжете – не повече от 2 чаши. С уговорката – всички напитка да са висококачествени. А не ментета, като някои домашни ракии-парцуци, гаражни водки и уискита с неизвестен произход.
