Изповедта на любимата на Атанас Скатов: Наско се стремеше към върха, но не на всяка цена
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всеки един ден, независимо слънчев или мрачен, е уникален дар, носещ със себе си наземна красота, която не може да бъде описана с думи или заснета в кадър! Думите са на алпиниста Атанас Скатов. На 5 февруари той загуби живота си в опит да се справи с едно от най-големите предизвикателствата, които си беше поставял – покоряването на връх К2 в зимни условия.
Атанас Скатов е първият и единствен българин изкачил 11 пъти връх над 8 000 метра и който вижда света от 4 осемхилядника в рамките на 140 дни. Скатов покорява най-високите върхове на всички седем континента на планетата. На 20 декември 2020 г. Скатов обяви експедицията си към К2 като много специално пътешествие. На 16 януари 10 непалски алпинисти успяват да изкачат за първи път през зимата най-недостъпния връх в света. Българинът също се опитва да го покори. На 4 февруари Скатов достига Лагер 3 на височина над 7000 метра за своята нощта атака към върха.
Ден по-късно – на 5 февруари сутринта, групата се спуска от Лагер 3 към Лагер 2. Малко под Лагер 3 Атанас пада. Скатов оставя мечтата си за невъзможното завинаги в снеговете на дивата планина.
Експедицията не беше никак лесна, имаше комплекс от външни фактори, за които участниците в експедицията няма как да отговарят или да повлияят. Това заяви пред БТВ Шени Бензеш - жената, която е до Атанас Скатов в последния му път.
"Това са климатът, студът, вятърът, суровите зимни условия – добави Шени. – Зимните експедиции са по-скоро изключение. Той вярваше и се стремеше към върха, но не е било на всяка цена. Действаше много разумно и предпазливо, съобразяваше се с възможностите си. Не съм присъствала на инцидента и не знам какво се е случило. Смъртта на Наско породи много въпроси, но за мен по-важното е, че той не е страдал, така разбрах”.
Шени Бензеш разказа и кога е решила да придружи Скатов в експедицията му към К2.
"На рождения ми ден през есента той реши да ми подари един от височинните се гащеризони и това беше знак, че някак си ме кани в неговия свят и неговото приключение – заяви тя. - Малко след това се случи, че намерихме финансиране и се включих с идеята да го придружа и да стоя на базов лагер с вероятност да се кача до Лагер 1 или 2.
След първата ротация Наско каза, че не този етап това не е добре и аз му се доверих. Важното за мен беше, че го подкрепям".
Два месеца преди експедицията с Наско качихме „Монблан – най-високият връх на Алпите и втори по височина в Европа.
За съжалеание последният ни разговор не успях да разбера какво ми казва. Беше на 4 срещу 5 след полунощ. Имаше проблемна ситуация, малко ескалираха емоции. Цяла вечер бях на радиостанцията, опитвайки се да го разбера. Около мен имаше хора, които ми превеждаха разговорите за случващото се. Тогава дилемата бе дали да има атака и такава бе дилемата и на Наско. Помня, че към 00:30 - 01:00 часа осъществихме контакт по радиостанцията. Не винаги имаше добра връзка и имаше някакво пращене. Не се разбрахме. Казах, че не чувам. Той опитваше да каже нещо, но не успя и прекъснахме връзката. Обясниха ми, че хората навън имат предимство и от тях реално нещата зависят, като не е хубаво да се задържат разговори и линия. Имаше едно затишие до 06:30 часа сутринта и мислех, че нещата ще си останат така и той ще се върне. Един от ръководителите на експедицията ми съобщи, че Наско е изчезнал. И те самите не знаеха как да ми съобщят. Просто ми каза максимално деликатно, че нещо се е случило с Атанас. Бях в шок. Не ми трябваха повече разяснения. Веднага разбрах намека от така деликатно и нежно поднесената информация. Това не променя обстоятелствата. Прибирането бе нещо, което не мога да опиша. Аз бях на борда на самолета, а той в багажното”.
Шени Бензеш разкри и кога за последен път са си казали с Наско „Обичам те”.
„За последно си казахме „Обичам те” вечерта, в която го изпратих към върха – разкри Шени. - Помня и първия път когато си казахме „Обичам те”. Това си е много личен момент и предпочитам тези неща да си останат за мен. Наско наистина промени живота на много хора. Остави вяра, идея, мечта. Иска ми се да го запомнят като мечтател. Ако можех сега да му кажа още нещо, е това, което знае – че го обичам”.
