ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пандемията повдигна много въпроси не само за произхода на коронавируса и за начина на разпространението му. Наши учени изследват прилепите у нас като преносители на други опасни вируси. Как се случва това показва Би Ти Ви.
„В момента извършваме зимен мониторинг на значими за страната колонии на прилепи в този период. Идеята е да видим броя и видовете на прилепите, за да може да направим разчет за пробовземането, което ще се извърши през лятото“, обясни гл. асистент д-р Хелиана Дундарова от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН.
Проектът цели да установи наличието на бяс по нашите пещеролюбиви прилепи. Изследването е част от по-голям проект за вирусни заболявания по бозайниците.
„Основно изследвам прилепите и тяхната роля като резервоар и разпространител на вируси на бяс. Те са няколко в няколко групи. Има една хипотеза, че прилепите са разпространили на вирусите на бяс основно от Африка“, обясни още д-р Дундарова.
Орлова чука е една от най-големите пещери в България и е дом на 10 вида прилепи. През лятото те наброяват до 10 000, а зимата - около 15 000 от четири вида.
В Европа отдавна има такива програми, обясняват българските учени. Хората, които се занимават с изследване на прилепи и с разпространението на болести, отдавна публикуват информация. За България има сведения за наличието на европейския вирус на бяс.
Идеята е да се изследва определено количество индивиди, за да се определи честотата, ако бъде намерен вирус. След това информацията ще бъде публикувана.
„Искаме да разберем доколко различните видове са податливи на различни заболявания и колко от тях са резистентни. Това ще ни помогне да разберем повече както за биологията на самите прилепи, така и с оглед на събитията през последната година. Ще ни даде информация за динамиката на вирусните заболявания“, обясни молекулярният биолог Бойко Неов.
Друга задача е да се види как видовете в Европа - и в частност на Балканите, се различават от тези в Централна Азия. Въз основа на мутациите географски ще се види как са еволюирали.
За хората тази информация е важна, тъй като има сведения за заразяване на пещерни биолози от прилеп с европейски вирус на бяс тип 1 и тип 2, които са най-разпространените типове в Европа.
Хората, които се занимават с тези изследвания, са от Българската агенция по безопасност на храните. Те ваксинират лисици, чакали и диви животни, след което правят изследвания до каква степен и къде се намираме ние. Добрата новина е, че ваксината за класическия бяс може да се използва и при европейския вирус на бяс тип 1.
В момента обаче в България хората много трудно могат да се ваксинират срещу бяс. Работата на българските учени ще хвърли светлина, че този вирус го има в Европа и няма да изчезне толкова лесно.
