Икономисти от УНСС: Кошмарна рецесия в еврозоната заради пандемията от COVID-19. Ударът ще е по-страшен от финансовата криза преди 12 години
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кошмарна рецесия в езрозоната прогнозира Институтът по икономика и политики под ръководството на бившия министър на финансите доц. Петър Чобанов към УНСС. Ударът ще бъде много по-сериозен от пораженията, причинени от световната финансова криза преди 12 години, смятат икономистите.
България да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му, както заради тежкия удар, който понесе в следствие от пандемията, така и заради важната роля, която играе за заетостта и брутния вътрешен продукт. Това е една от препоръките в доклада „Икономиката на България 2020“, изготвен от Иинститута по икономика и политика.
Това е първият публично достъпен опит за обхватно изследване на кризата, която коронавирусът причини и отражението й върху българската икономика. Изследователите преглеждат и оценяват мерките за стабилизиране на икономиката, фискалната политика на правителството, новите заеми, изтеглени от правителството през 2020 г. и представянето на България в борбата за овладяване на пандемията.
Специално внимание се обръща на туристическия бранш, който е най-тежко засегнат. Оцененен е спадът на активността в сектор „Хотели и ресторанти“ и отражението на проблемите му върху българската икономика като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни приходи и т.н.).
На база на проучването си, Института по икономика и политика препоръчва държавата да приложи специален пакет от мерки, насочени ексклузивно към сектора. Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчаване на данъчната среда, директно включване на държавата като акционер и други .
По отношение на мерките за съхраняване на общата икономическа активност Института по икономика и политика показва, че направените плащания са недостатъчни и закъснели. Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата.
Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на „Бюджет 2020“. След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.
Направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега.
„Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около 7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза.
При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло“, коментират икономистите от УНСС.
