Икономист: Потребителите могат да намалят инфлацията с ограничаване на покупките
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как трябва да изглежда държавният бюджет за 2026 г. и какви приоритети да бъдат заложени в него, коментира изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива и икономист Михаил Кръстев.
"Контурите на бюджета започват да се оформят като визия. Това, което виждаме на първия етап, е доста положително на фона на случилото се през последните години. Имаме заявка за намаляване на разходите, за отпадане на автоматичните механизми за повишаване на заплатите в публичния сектор. Това е коренна промяна спрямо политиката на бюджетообразуване, водена през последните години. Можем да бъдем оптимисти най-вече заради смяната на посока. Дали тези мерки ще бъдат ефективни, предстои да видим", каза Кръстев пред Bulgaria ON AIR.
Той добави, че дори в последните дни на служебния кабинет тогавашният финансов министър Клисурски обяви, че финансите на държавата са в адекватно състояние, че няма проблем, че фискалният резерв е на рекордно високи стойности и че ситуацията въобще не е притеснителна, но Кръстев уточни, че се използва не консолидираната рамка и не целият държавен бюджет, а централният бюджет.
"Би могло да са постигнали нулева стойност на дефицита, но това не се отразява на консолидираната рамка. Тя расте за този месец с 200 млн. лв. Имаме рекорден дефицит в рамките на първите 4 месеца, неразплатени средства", отчете икономистът.
По думите му през април 2025 г. са били взети 550 млн. лв. от БНБ еднократна вноска, а тази вноска сега няма да бъде получена от БНБ.
"Ние имаме събрани над 1 млрд. лв. миналата година, които тази година няма да съберем, тъй като те бяха събрани извънредно с политическа цел. Това е изключително притеснително за състоянието на бюджета", алармира Кръстев.
Той обясни, че пенсиите се увеличават по швейцарското правило, но едва ли можем да стигнем до замразяване на пенсиите.
"Дефицитът може да се намали, когато се направи анализ на системата", каза икономистът и добави, че социалната пенсия трябва да бъде само за тези, които имат нужда от нея.
Икономистът изрази мнение, че когато се постигнат оптимизации във всяка една система, ще се постигне ефект, който в годините ще се отрази.
"По отношение на това какво може да се направи за дефицита в НОИ, идеята да се плащат осигуровки от държавните служители е резонна. Това нещо е опция да се случи - би намалило донякъде дефицита в НОИ, ще намали и привилегированото положение на държавната администрация", поясни Кръстев.
Осигуровки и максимален доход
По думите му повишаването на максималния осигурителен доход атакува тези с най-високи възнаграждения, а намаляването на приходите би било самоубийствено за фиска. Според него трябва да се помисли за по-плавно увеличение и за компенсациите.
Кръстев уточни, че през последните години имаме повишаване на максималния осигурителен доход и замразяване на обезщетенията.
Цени, пазар и инфлация
На въпрос мерките, които предложи правителството за цените, ще дадат ли резултат, той отговори, че няма да счупят пазарната икономика, тъй като няма определен таван на цените, а имаме продължаване на закона за еврото, който така или иначе предвиждаше някакви ограничения на цените.
Според него няма пряка намеса на държавата.
"Трябва да се помисли за повишаване на конкуренцията и привличане на нови играчи на пазара", подчерта икономистът.
Кръстев обясни, че инфлацията зависи до голяма степен от самите потребители. Затова съветва, когато потребителите видят стока или услуга, която им е скъпа - просто да намалят нейното потребление.
"Средствата, които отделяме в бюджета за инвестиции, не успяваме да ги инвестираме", отбеляза той.
По думите му изборите струват повече от организацията на "Евровизия".
