ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От седем години анализатори се опитват да разпознаят каква е външната политика на президента Барак Обама, след като най-близкото, което той изрече под формата на опростена декларация, беше казано пред репортери на борда на Еър Форс Едно: „Не правете глупости“. Резултатът е, че лидерът на свободния свят отрече своята отговорност и постави в голяма опасност Америка и нейните съюзници.
Президентът Обама виждаше в Джордж У. Буш опасност и беше решен да покаже на света, че той е анти-Буш. Каквото и да си мислят хората за президента Буш, той беше човек на действието и неговите грехове бяха тези на правомощията. Греховете на Обама обаче са тези на бездействието. Неговият страх да не направи нещо глупаво парализира неговата външна политика през голяма част от президентството му.
Парадоксално е, че първият му набег във външната политика не направи почти нищо, за да вдъхне доверие. Той беше решил да сложи израелците на тяхното място с наивната вяра, че симпатизирането на палестинците по някакъв начин ще доведе до мир. Вместо това той успя да създаде недоверие сред израелците, което само се влоши по време на неговия мандат, а палестинците се подиграват с натиска му върху Израел като отказват да се ангажират с преговори и отхвърлят мирните инициативи на неговите пратеници. Още по-лошо, Палестинската власт не се поддава на президента, демонстрирайки от първата му година на поста, че той беше слаб.
По същото време президентът Обама направи нещо също толкова погрешно като отиде в Кайро и говори за еврейските претенции на Израел, които се основавали по-скоро на Холокоста, отколкото на тяхната история на повече от 3000 г. В речта Обама също така апелира мюсюлманския свят да приеме обещанието му, че Америка не гледа на исляма като на враг и обеща своето приятелство, все едно ако държава, погребала 10 000 войници през последното десетилетие за да освобождава мюсюлмански мъже и жени може да е ислямофобска. В допълнение да изглежда слаб с обръщането на политиката на предшественика си, той допусна грешката да говори в страна, управлявана от диктатор, известен с нарушаване на правата на човека и слагащ намордник на своите мюсюлмански опоненти.
Посланието, което той отправи неумишлено, беше, че той няма да е по-различен от своите предшественици, когато става дума за съюзяване с арабски автократи, ако те са проамерикански.
Когато Араблската пролет шокира администрацията на Обама, той също така направи нещо, което експертите по Близкия изток знаеха, че ще е катастрофално, по-точно заставайки на страната на радикалните мюсюлмани от Мюсюлманско братство“.
Президентът Хосни Мубарак беше ужасен автократ и египетският народ заслужаваше да бъде свободен. Но Мюсюлманското братство е една от автентичните трористични групировки в региона и вдъхновение за много от радикалните мюсюлмански групи, с които ние се бием днес.
Докато много американци аплодираха неговото изтегляне на войските от Ирак, президентът Обама пропусна да види по-голямата картина в региона. Да, животът на войниците беше запазен за малко, но отсъствието на американски сили предизвика вакуум, който сега е запълнен от Иран, Ал Кайда, Ислямска държава (ИД), кюрди, тюрки и други. Докато нашите войски бяха в Ирак, Иран се притесняваше от възможността те да се обърнат срещу Техеран и да използват сила да спрат неговата ядрена програма. След като заплахата отпадна и стана известна сякаш отчаяната нужда на Обама от ядрено споразумение при каквито и да е условия, иранците разбраха, че няма от какво да се страхуват от този президент.
Иранците, руснаците и радикалните мюсюлмани също така бързо запълниха вакуума, създаден от разпадането на Сирия. Те се възползваха от друга демонстрация на слабостта на Обама, когато той обяви, че използването на химически оръжия от режима на Асад е червена линия, чието пресичане би предизвикало военен отговор и след това не направи нищо, когато му бяха предоставени доказателства за тяхното използване.
Руският президент Владимир Путин взе мярката на Обама и демонстрира абсурдността на представата на Хилъри Клинтън за „рестартиране“ на американо-руските отношения, когато убеди Обама да изостави плана на Буш за изграждане на система за противоракетна отбрана в Европа. Все едно гросмайстор играе шах с начинаещ, Путин матира Обама в Източна Европа и, виждайки неговата наивност, нахлу в Украйна, защити Иран и сега предизвиква хаос в Сирия.
Най-фрапиращият пропуск от страна на Обама беше показан при касапницата в Париж миналия ноември. Неговият упорит отказ да признае, че войната се води между радикални мюсюлмани, заети със свещена война срещу немюсюлманите, позволи на този рак да метастазира по целия свят. Отричането на ислямисткия тероризъм беше толкова крайно като да бъдат обвинявани невинните мюсюлмани за същия този тероризъм.
След като направи всичко възможно за избягване намесата в Сирия, и отказа да използва мощта на Америка за разрушаването на ИД, народите на Сирия, Ирак, Франция и Белгия пожънаха ужасна вихрушка. Дори и сега президентът Обама се сдържа да предприеме необходимите мерки за победа не само срещу ИД, но и срещу спонсорираните от Иран шиитски терористи, които са не по-малко опасни от радикалните сунити.
Убийството на евреи на Западния бряг, както и зверствата на пазар за кошер храна в Париж, не са „случайни“ инциденти, както ги описа нашият президент. Те бяха умишлени убийства. Когато президентът Махмуд Абас на Палестинската власт призова палестинците да защитават джамията Ал Акса срещу измислена еврейска заплаха за разрушаването й, той вдъхнови мюсюлманите да убиват немюсюлмани. Все още президентът не може да сътвори недвусмислено осъждане на това зло.
Джордж Буш имаше ясен мироглед, който определяше враговете ни. Дори президентът на Франция и премиерът на великобритания открито признаха войната с радикалния ислям. Папата направи най-добре, когато каза, че атаките във Франция презминалата година са част от Третата световна война и че международната общност ще бъде оправдана да използва сила за прекратяване на „несправедливата агресия“ на екстремистите от ИД.
Политиката на президента Обама е слаба и колеблива.
Той има още няколко месеца като главнокомандващ да води свободния свят отпред, а не отзад.
Авторът на публикувания във в. „Джерусалем пост“ коментар Шмули Ботеах е определен от в. „Вашингтон пост“ като „най-известният равин в Америка“. Той е основател на The World Values Network и е автор на 30 международно признати книги.
