ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Франция се събуди след една от най-бурните нощи на безредици през последните години. Близо 1800 души са задържани след сблъсъците в редица градове, а около 1500 магазина са били разграбени. Протестите срещу високите цени и състоянието на обществените услуги прераснаха в насилие, като сред най-сериозните инциденти е и подпалването на кметство в Лимож.
На този фон от Париж кореспондентът на Би Ти Ви Десислава Минчева направи важно уточнение за съобщенията около протестите – смъртният случай, за който се съобщава, не е свързан с демонстрациите или с действията на полицията.
Различни групи с различни цели
Според Десислава Минчева зад протестите стоят няколко различни групи, чиито действия и цели не бива да бъдат смесвани.
Демонстрациите започнали преди около месец с участието на ученици, които имат конкретни искания, свързани с условията в училищата. Към тях впоследствие се присъединили студенти и синдикати, а в протестите се очаквало да се включат и представители на движението на „жълтите жилетки“. „Това са протестиращите. Те имат много различни искания. Може би допирната точка е недоволството от ниската покупателна способност, но спектърът от искания е много широк“, обясни кореспондентът.
Тя припомни, че движението на „жълтите жилетки“ стана известно през 2018 г. с масови демонстрации, при които бяха нанесени щети на знакови обекти във Франция, включително на Триумфалната арка в Париж.
Според Минчева обаче хората, които излизат на протест, трябва ясно да бъдат разграничавани от групите, които използват демонстрациите, за да предизвикват безредици.
Анархисти от няколко европейски държави участвали в сблъсъците
Кореспондентът посочи, че сред участниците в насилието има радикално настроени елементи, включително анархисти, разпознаваеми по символите, оставени върху опустошените сгради. По информация, с която тя разполага от полицията, в сблъсъците в събота са участвали не само френски анархисти, но и представители на подобни групи от Швейцария, Германия, Нидерландия и Италия.
Минчева обърна внимание и на т.нар. „Black Bloc“ – тактика, при която участниците прикриват лицата си с маски и носят черни дрехи, за да се включват в демонстрации и да влизат в сблъсъци с полицията. По думите ѝ това не е организация с постоянен състав, а начин на действие, насочен към предизвикване на хаос и конфронтация. „Това са две коренно различни групи. Анархистите и вандалите нямат съвършено нищо общо с протестиращите ученици и студенти“, подчерта тя.
По думите на кореспондента наред с радикалните групи в безредиците са се включили и хора, чиято цел е била единствено да разграбват магазини. Именно тези участници трябва да бъдат разграничавани от хората, които изразяват недоволството си чрез протест.
Политическото напрежение се засилва
Минчева посочи и политическото измерение на случващото се. Според нея крайнолеви политически сили подкрепят протестите, без към момента ясно да се разграничават от нанесените щети.
Кореспондентът обаче смята, че насилието може да има обратен ефект върху обществените нагласи. След мащабните разрушения вниманието на обществото се е насочило към безредиците, а не към първоначалните искания на учениците, студентите и синдикатите.
Подготвена ли е била полицията за мащаба на безредиците?
Сред основните въпроси, които остават след събитията, е дали полицията е била достатъчно добре подготвена да се справи с големия брой радикално настроени участници. Другата възможност, която според Минчева трябва да бъде разгледана, е дали разузнавателните служби са успели да оценят предварително мащаба на безредиците и необходимия ресурс за реакция.
Въпреки потресаващите кадри от Париж и останалите френски градове, кореспондентът подчерта, че е важно да се прави разлика между потвърдените факти и коментарите около случилото се. Така, наред с въпроса за нанесените щети и задържаните, пред френските власти стоят и други важни задачи – да установят кой стои зад насилието, как е било допуснато то да достигне подобни мащаби и как да предотвратят повторение на подобни сцени.
