Индустриален дизайнер майстори лули - вижте невероятната история на Георги Тодоров-Гец
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво е да си майстор на лули в XXI век? Това е един занаят, който изглежда забравен, но все още провокира интерес. Би Ти Ви влезе в работилницата на Георги Тодоров-Гец в Сопот.
Едно мазе в родния град на Иван Вазов – в подреден хаос стоят инструменти, чертежи, дори котки.
„Занимавам се с това, защото се оказа, че доста добре комбинира много неща в едно изделие. От малък съм запален да правя неща с ръцете си и това се оказа една пресечна точка на всичко, което търся като изява“, категоричен е Георги Тодоров-Гец.
По професия Георги е индустриален дизайнер. Страстта му към изкуствата се среща със занаятчийството отдавна, още докато е ученик в художествената гимназия в Казанлък.
„На мен винаги ми е било любопитно какво представлява лулата, какво е да се пуши от нея. И навремето с един съученик още в Казанлъшката художествена гимназия ходехме на стоп до Стара Загора, за да си купим първите лули. В последствие живеех в Прага. Идеята дойде от тъст ми. Първите си няколко лули направих още в Прага“, пояснява майсторът на лули.
Гец пренася у нас натрупания опит в Чехия още преди 23 години.
Първата стъпка е подбирането на дървения материал, след това проектирането, разчертаването и подбирането на формите. След това се намесва и банцигът, за да може от парчето дърво и добрата идея да се появи тялото на лулата. Георги Тодоров показва, че за този процес се изискват най-вече внимание и търпение.
„Най-елементарното нещо, което би трябвало да се направи, след като се изпуши количеството тютюн – просто да се остави да изстине, защото се загрява лекичко. После с тези т.нар. перца се прочиства димният канал и също така се шомпулира и каналчето в мундщука“, пояснява Георги Тодоров-Гец.
Лули има от около 2000 година преди Христа, когато египтяните са ги използвали за свои религиозни ритуали. Малко след това целият Античен свят се запознава с тях. Много по-късно – в средата на XVI век след Христа, се появяват тютюневите лули в Америка, ползвани от местните племена. Лулата, която днес познаваме от образа на Шерлок Холмс и се ползва до днес се появява през XIX век.
„Специално за България наблюдавам една интересна тенденция. Преди 15-20 години почти нямаше хора, които да пушат лула, но с годините се натрупа една критична маса до там, че преди няколко години си основахме клуб на пушачите лули. Явно интересът се засилва“, категоричен е майсторът.
След като тялото на лулата се е родило – малко по малко е придобило форма, идва моментът за пробиването на дупки – за т.нар. мундщук, от който се пуши. Следва шлифоването – един от най-фините моменти, в които виждаме дървеният материал да се превръща в лула.
„Преди години успях да направя една лулица от началото до края. Най-сложният ми проект, който съм правил до сега – от идеята до крайния резултат ми отне 120-130 работни часа“, твърди Георги Тодоров-Гец.
За тези 23 години, откакто Гец практикува занаята, създава десетки лули.
За Георги Тодоров-Гец луларството е страст, която ще надживее дима на времето и винаги ще му носи удоволствие от занаятчийството.
